Асен Разцветников (псевд. на Асен Петков Коларов) (2.11.1897 – 30.07.1951) е роден в с. Драганово, Великотърновска област. Завършва Мъжката гимназия „Св. Кирил“ (дн. Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“) в Търново през 1916 г., по-късно написва химна на гимназията). От 1917 г. работи като телеграфист в телеграфопощенската станция в Търново, а след това на гара Горна Оряховица. Пише стихове от ученическите си години. Следва славянска филология в Софийския университет (1920), след това посещава лекции по естетика във Виена и Берлин (1921 – 1922). Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1926). Работи като учител в Механо-техническото училище в Габрово (1926 – 1929), преподава български език в Трета мъжка гимназия в София (1930 – 1934). Библиотекар в Главна дирекция на пощите (1934). С литература се занимава активно от 1934 г. – пише за списанията „Нов път“ и „Златорог“. След 9 септември 1944 г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията. Печата за първи път в сп. „Българан“ (с псевд. Анри). Активно сътрудничи на левия печат – сп. „Червен смях“, „Младеж“, „Работнически вестник“ и др. Един от ярките представители на т.нар. „Септемврийска литература“ (заедно с Гео Милев, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев). Отражение на тези влияния е първата му стихосбирка „Жертвени клади“ (библ. „Нов път“ на сп. „Нов път“ на Г. Бакалов, 1924). След едно литературно четене в Софийския университет по повод 10 години от смъртта на Пейо К. Яворов Разцветников заедно с Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев и Георги Цанев е обвинен от БКП в „общоделство“ с буржоазията, поради което се дистанцира от левите идеи и прекратява сътрудничеството си в сп. „Нов път“, като започва да публикува в сп. „Златорог“ на Владимир Василев. През 30-те години създава творби за деца, превежда от старогръцки, френски, немски и руски език. Пише по въпросите на преводаческото майсторство. Редактор и издател (съвм. с Емил Коралов и Лъчезар Станчев) на вестника за юноши „Весела дружина“ (1938 – 1944).
Умира на 30 юли 1951 г. от левкемия в Москва, където е изпратен на лечение. Кремиран е, а урната с праха му е върната в България. Днес една улица в ж.к. „Картала“ във Велико Търново и училище в гр. Стражица носят неговото име. В родното му село през 1987 г. е открита къща-музей „Асен Разцветников“, а от 1954 г. в гр. Г. Оряховица работи литературно-творческа група „Асен Разцветников“. Почетен гражданин на гр. Горна Оряховица от 2016 г. (посмъртно).
Автор на книгите: „Жертвени клади“ (1924, стихосбирка); „Двойник“ (1927, поема); „Юнак Гого“ (1931, стихове); „От нищо нещо“ (1932, весели приказки и гатанки); „Деветият брат“ (1934, приказки, стихове, гатанки); „Планински вечери“ (1934, стихосбирка); „Хороводец Патаран“ (1936, весели стихове и гатанки); „Гатанки“ (1939); „Мързелан и Мързеланка“ (1934, приказка в стихове); „Българският хекзаметър“ (1942); „Стихотворения“ (1942); „Що е то?“ (1942, стихове и гатанки); „Комар и Мецана“ (1946, избрани стихотворения, гатанки и стихове); „Подвигът“ (1946, драма); „Познай що е то?“ (1948, сто нови гатанки с ключ и азбучник); „Щурчовото конче“ (1948, приказки и залъгалки); „Сговорна дружина“ (1950, приказка).
След смъртта му многократно неговите произведения се преиздават.
