Валентин Игнатов е роден на 21 април 1966 г. и е възпитаник на Спортното училище „Георги С. Раковски“ в старата столица и Детско-юношеската школа на ФК „Етър“.
Играл е три сезона и половина за мъжкия отбор в „А“ група и сезон и половина в „Б“, както и три сезона за „Локомотив“ (Г. Оряховица) в елита. Бил е старши треньор и на двата отбора. Играл е още за „Академик“ (Свищов), „Славия“ (бронзов медалист с „белите“ през 1991 г.), „Янтра“ (Габрово), „Видима-Раковски“ (Севлиево), „Хасково“, гръцките „Арис“ и „Орестиас“, кипърския „Анортозис“ и португалския „Униао ди Мадейра“. През последните почти 14 години живее в Кипър, където е директор и треньор в детско-юношеската школа на „Омония“ /Арадипу/. От началото на седмицата е на лагер с един от отборите си във Велико Търново, а тренировките се провеждат в Шемшево. Тази вечер на стадион „Ивайло“ играят юношите на „Омония“ и на „Етър ВТ“.
- Вальо, какво те накара да избереш Велико Търново за летен лагер на възпитаниците си?
-Станахме шампиони на втора дивизия и бях обещал на момчетата, че ако са първи, ще ги доведа за подготовка в България. Не играем в първа дивизия, просто защото трябва да имаме всички възрастови групи. Дори онзи ден играхме контрола срещу втория в елита, направихме 1:1, като им водехме и направих смени. Отборът ми спокойно може да е между първите три в елитната група. Направихме 25 поредни победи, после две ремита и накрая загубихме последния мач, който беше без значение и дадох шанс на други играчи. Доведох момчетата във Велико Търново - където съм израснал, да им покажа уважението към мен като футболист и човек. Ще останем тук осем дни, в понеделник си заминаваме за Кипър. В четвъртък от 18:30 ч. играем срещу "Етър" U15 на стадион "Ивайло", а в събота ще срещнем и отбора на "Локомотив" (Г. Оряховица).
- Близо 14 години си в Кипър и работиш в един и същ клуб? Треньорската професия е сред най-ветровитите..
-"Омония" (Арадипу) е клуб от втора дивизия, десет километра сме от Ларнака. В България работих с мъже, но в Кипър при децата има сигурност, условия за работа - нещо, което ме прави щастлив, и затова не променям на този етап обстановката. Преди 14 години започнах с юношите и така продължавам. Уважението, което ми оказват, както беше и във Велико Търново и Горна Оряховица, го постигнах и там и ме прави щастлив. Много пъти ме каниха за старши треньор на мъжкия отбор, но все отказвам. Наскоро ги поех временно, победихме два-три мача поред и искаха да ме оставят, но им отказах категорично..
-Защо предпочиташ да работиш с деца и юноши?
-Харесва ми. Друго е да виждаш как децата израстват пред очите ти и като футболисти, и като хора. А и условията за работа са много добри. Радва ме, че имам футболисти, които играят в първия отбор.
-Известен си със своя темперамент и че не позволяваш компромиси с дисциплината. Промени ли се?
-В Кипър трябва да си много строг, защото децата са задоволени с всичко, имат последни модели компютри и автомобили. Не си ли строг, ти си обречен. В началото се опита родител да се меси в работата ми: защо детето ми не играе, защо толкова много тренировки... Предупредих го, че ако се обади втори път - си тръгва заедно с детето. Намеси се втори път и му казах: ти беше дотук. И направо ги изгоних. Отиде при президента на клуба, но той вече бе видял работата ми и застана зад мен. Сега съм най-спокойният човек на земята. Няма човек на тази земя, който може да ми каже кой да играе, колко да тренира. Това съм аз: който ме издържи - издържи...
-Не се ли изкушаваш отново да опиташ като наставник на мъжки, професионален отбор?!
-Мисля да рискувам в Кипър или България - догодина да се върна като старши треньор в мъжкия футбол. Много хора ме увещават. Аз знам, че ще успея, убеден съм, защото си знам характера. Но, пак казвам, стоя при децата, защото страшно ми харесва да виждам как израстват…
-Безспорен факт е, че си еднакво обичан и от феновете на "Етър", и от тези на "Локомотив" (Г. Оряховица)…
-Когато човек дава всичко от себе си и се държи добре с хората, те го отчитат. Когато други отиваха да играят за пари в чужбина, аз се връщах да помагам и на "Етър", и на "Локомотив". А имах предложения за тройно повече пари. Може всичко на този свят да ти вземат, но любовта на хората никой не може да ми я отнеме. Любовта на два града - не е лесно, все едно "Левски" и ЦСКА да обичат един футболист. Уважението на хората е най-важното за мен, защото то се гради с години.
