Колония котки се е превърнала в постоянен дразнител за живеещите на „Панайот Цвикев” 35 и околните блокове в Горна Оряховица. Мръсотия, бълхи, миризма и котешки писъци посред нощ – от десетина години е така и става все по-лошо, обясняват жалващите се. За ситуацията обвиняват своя съседка, която храни зад блока над 20 котки. Опитахме с добро, писахме жалби, на едната се подписаха над 30 души от квартала. Но няма никаква полза. Трябва да й се забрани да събира толкова животни тук, но никой не обръща внимание, оплаква се възрастен човек от блока.
Вместо да си играят децата ни на площадката, ние не смеем да ги пуснем там, защото почерняват краката им от бълхи. В тъмното е сигурно, че все ще уцелиш нещо – я остатък от храна, я някое изпражнение. Като иска да се грижи за котки, да си ги затвори в нейния гараж и да им чисти, допълва жена от съседния вход.
Някои от съседите обаче защитават жената. Никому нищо лошо не прави, за разлика от тези, които изхвърлят домашни животни на улицата или пък тези, които насъскват кучетата си срещу хора и животни. Бълхи има из целия град и ги разнасят бездомните кучета най-вече. Миналата вечер една глутница разкъса пред очите на хората котка. Мръсотията също е от тях, а и от домашните, защото никой не чисти след животното си, след като го изведе да се облекчи. Докато котките зариват своите изпражнения и не цапат, казва една от съседките, която подкрепя Светла. Според нея в блока има много проблеми и вместо да се съберат да ги решават, някои се фиксират върху котките.
Самата Светла твърди, че отглежда 7-8 котки, като не само ги храни, но и ги лекува и обезпаразитява. Към тях обаче често се присъединяват гладни животни от целия квартал. Не мога да им откажа, като ме погледнат и сърцето ми се свива. Опитвам се да не създавам неудобства на хората, но мисля, че проблемът не е толкова в котките. Човечността я няма. Не мога да приема, че е човешко да посягаш на беззащитно животно, да го смачкаш, да насъскаш кучето си и да гледаш как разкъсва коте. Тези животни са изхвърлени на улицата и ако сме хора, трябва да им помогнем, аз от залъка си отделям за тях, казва тя.
Според близките й Светла винаги е обичала животните, но след като преживяла лечение на онкологично заболяване, грижата за котките се превърнала в някаква опора, за да преживее страха от болестта.
Нямаме нищо против жената, иначе е добър съсед, но толкова много котки на едно място е невъзможно, категорична е друга съседка. Нещо трябва да се направи, категорични са противниците на котките. Според това нещо обаче трябва да го направят институциите. Само че на практика няма институции, които да могат да се намесят. Никой закон не забранява да се хранят животните на улицата, докато има закон, който забранява избиването им. Единственият начин да се въздейства е чрез Закона за етажната собственост, обясняват еколозите в Общината, към които обичайно се насочват подобни жалби. Обитателите на блока трябва да се съберат и да определят правила за домашните животни и за това кой какво ще отглежда в двора. След това вече могат да имат претенции към Светла или други, които нарушават правилата. Ако е необходимо, могат да се отнесат и до Съда, ако някой от съкооператорите нарушава правилата. По същия ред се решават и други междусъседски спорове, които също обичайно се отнасят до Общината. Отношенията между обитателите на една кооперация се решават от самите тях, в краен случай от Съда. Писането на жалби до всевъзможни инстанции на практика е губене на време.
