Двайсетина пауна на всякаква възраст и от различни породи царствено се надуват в къщата на общинския съветник Румен Иванов и съпругата му Росица в Добри дял. Всъщност надуват е малко силно казано, защото повечето са млади и още не са достигнали възраст да разперят истинска паунска опашка. Но пък вече си имат достойно за царствената им осанка жилище, което на шега собствениците му наричат Царството на пауните.
Паунът е национален символ на Индия – олицетворение на магическите сили, духовното начало и царската власт. Според индуистите птицата е символ на духовното израстване. Будистите пък я приемат като символ на духовна чистота, просветление и несломимост на вярата.
В древността се вярвало, че след смъртта на птицата тялото й не се разлага и това я направило символ на прераждането и безсмъртието, на божественото начало. Пауновите пера се използват като талисмани срещу злите сили и заради украсата им, прилична на око, се смята, че птицата притежава способност за виждане в миналото и бъдещето.
Знам, че е митична птица и има много вярвания, свързани с нея, виждал съм изображенията й на древни монети, но всъщност аз гледам пауни от повече от 20 години и не търся някакви митични обяснения. Интересни са ми и безспорно са много красиви птици, казва Румен Иванов. Но са и малко глуповати, въпреки цялата си царственост, обяснява той.
Да си красив и не толкова умен обаче си има и предимство, доказва и историята на пауните на Румен. Колкото пъти се опитвал да ги развъжда, все давал много жертви, защото птиците опитвали да летят, напускали двора и после не можели да намерят пътя към дома и ставали жертва на хищници. Така миналата година от 18 измътени, оцелели само 4. Тази година обаче приятели на Румен му подарили за рождения ден двойка бели пауни и това го стимулирало да реализира стара идея – направил волиера за своите питомци. Покрил с мрежа част от двора, за да не могат да излитат и ги пуснал на свобода. Съседи са им патиците, които обитават малкото езерце, изградено в предишни години.
Царството на пауните сега се обитава от 8 възрастни екземпляра и 8 малки. Най-възрастният е индийски син, който вече е в зрялост да разперва истинска паунска опашка. Белите са още млади – на около 2 години, а трябва да стигнат поне 3, за да покажат и те царствено оперение. В природата, извън човека, само мъжките екземпляри се гиздят и пъчат с красота. Така и при пауните – опашки имат само мъжките, женските са доста по-семпли, обяснява Румен.
Въпреки екзотичността си, пауните въобще не са трудни за отглеждане при българските климатични условия и всъщност доста хора вече го правят. Не са претенциозни, хубаво е да се подсилят преди зимата, за да им се вдигне имунитетът, но преживяват спокойно студовете. Обичайно мътят веднъж годишно, при добри грижи може и два пъти, като снасят по 8-10 яйца. Биха могли и сами да си излюпят поколението, ако имат много спокойствие, но това рядко се получава и затова помагат кокошките, които мътят пауновите яйца. Живеят по около 25 години и това също ще да е повод да се смятат за птици с особена божествена сила.
Елена ВЕЛКОВА
