Авторът на документалния филм „Надежда – 1869”, чиято премиера бе днес в салона на читалището, режисьорът Станимир Трифонов, сподели пред RegNews подробности около творбата си.
„Получих покана от моите приятели в родния ми град да направя филм за 150-годишнината на читалище „Надежда”. Излишно е да казвам (и то не от куртоазия), че приех това предложение с изключителна благодарност. Това е един документален филм на продуцентската ни фирма „Тристан филм”. Филмът е много хубав, не се съмнявайте. Казвам го с чувство на самоирония, но той е правен с много респект и почтителност към читалището, защото аз съм един от милионите хора в нашия град, свързан с тази наистина сакрална сграда. Най-малкото защото пърпорех тук, слизайки към Мъжката гимназия. Този филм е почтен очерк, който разказва за историята и също толкова почтително за съвременността на „Надежда”. Правенето на филм е вид разследване и разучаване на нещо. И аз съм безкрайно щастлив, че това читалище не само е живо и здраво, но и много яко работи. Това страшно ме респектира. Читалището е свързано и с моята професия, защото тук имаше киноклуб „Надежда”. Филм с любов. Кръстен е „Надежда”, не само защото читалището е с много хубаво име, но и надеждата ми е, че читалищата ще ги има. В избуяването на алчността през последните 75 години читалищата са много вкусна работа. И дано устискат!
Не съм вярвал, че ще доживея да имам премиера в салона на „Надежда”. Това е висока чест за мене, и то на днешния ден. След като се успокои ситуацията в БНТ, ще го предложим на националната телевизия. Това е моят ангажимент към Общината и най-вече към читалището. Надявам се от БНТ да проявят същото чувство, което всички институции от града и държавата днес демонстрират. Което е за завиждане, слава богу!”, сподели режисьорът.
Филмът на Станимир Трифонов е сниман три месеца. За да се получи, много помогнали и от читалището, защото 150-годишната история е много време.
Освен, че е посветен на 150-годишнината на читалище „Надежда”, авторът на филма го посвещава и на баща си, който на 7 юни преди 9 години си отива от този свят. „На баща ми, който е учил в Мъжката гимназия и ме е водил тук на театър”, каза с просълзени очи режисьорът Станимир Трифонов.
Ана Райковска
