По покана на Народно читалище „Напредък-1863“ в Елена гостува писателят Христо Карастоянов – един от изявените съвременни белетристи, носител на много награди, редактор в Издателска къща „Жанет 45“. Срещата с почитатели на неговото творчество стана на чардака на родната къща на Иларион Макариополски, чиято възрожденска атмосфера предразположи за откровения и размисли.
Писателят сподели, че градове като Елена със свое място в духовната история на България, са ни запазили като народ. „В този град предците ни не са мислили за въстание, а за рода, който ще остане и ще продължи делото. Наясно сме, че чорбаджиите са били истинският двигател на Възраждането. Най-малкото, защото всеки от тях се е чувствал някак си задължен да даде пари, с тях изучи някое българче в чужбина, или пък своите деца, и те после да се върне да работят на ползу роду. Но ето, че поетът Христо Ботев изрича яростното „чорбаджия ли изедник” и така остава т.е някои от представите за миналото ни са не според историята, а според литературата. Нашата история не върви на цикли, тя се повтаря. Нещо като змия, която си е захапала опашката.“ Христо Карастоянов свързва Елена с любимия си писател Петко Ю.Тодоров, който е от чорбаджийско семейство, син на един от еленските първенци Юрдан Хаджипетков Тодоров. С носталгия си спомня за времето на своята младост, когато е омагьосан от идилиите и пиесите на писателя.
По време на срещата авторът говори най-вече за последните си три книги. „Послепис“ е, както той я нарече, „книга за себе си“. Романът му „Една и съща нощ“ е с най-много награди, сред тях и националната литературна награда „Елиас Канети“. Романът получи световно признание и има продължение - най-новата му книга „Животът няма втора половина“. Той има смелостта да напише роман за Гео Милев, за последната година и половина от живота му, за жестоката му смърт и за приятелството с прочутия анархист Георги Шейтанов, също толкова главен герой на книгата.
