Лаленце се люлее,
долу ми в росно ливаде,
то не било лаленце,
най е било детенце.
Мама му го будеше:
Стани, стани, детенце
Да погледаш лазарки.
ЛАЗАРОВДЕН
е първият от големите пролетни празници в българския обреден календар. Празник на възраждащата се природа, на младостта и копнежа за обич и сполучлива женитба. На този ден се изпълнява обичаят „лазаруване”. В него лазарките (млади момичета от 10 до 16 години) обикаляли домовете и пеели песни за всеки член от семейството. Обхождали гори, ниви и ливади за здраве и берекет. Поверието гласи, че в къща, в която влязат лазарки, ще е честита през цялата година. Премените им били празнични. бяла везана риза, карлянка, престилка, колан с пафти и пендари, бродирани бели чорапи или невестински, взети на заем от наскоро омъжила се жена:. На главите си носели пера и венчета от пролетни цветя.. Носиите им били толкова пъстри, че от там битува и изразът „накичен като лазарка”.
Стопаните дарявали на лазарките пари, плодове и задължително бели яйца, които били боядисвани за Великден. Начело на всяка група била „водачката”, която носела кошница, покрита с богато везана кърпа. В с. Леденик, щом влезели в къщата, водачката предавала кошницата на стопанката, а на стопанина мятала бяла везана кърпа на дясното му рамо. След песните и ръченицата домакинята връщала кошницата, пълна с яйца, а стопанинът свалял кърпата, връзвал паричка и така я подавал на водачката. Лазаруването е посветителски обред, защото момите, които са били лазарки, подобно на момците - коледари, придобивали нов социален статус и вече можели да се задомяват. В митологичен смисъл празникът се свързва с умиращото и възкръсващо божество. Както природата умира през зимата и се връща към нов живот през пролетта, така и лазарката умира като момиче и се ражда като мома, готова за семеен живот Не случайно един от най-срещаните мотиви лазарски песни е „Предсмъртна заръка на мома” Народните вярвания за Лазаровден хармонично се преплитат с мита за чудното възкресение на Лазар от Исус Христос. В Новия Завет Лазар, чието име е символ на здраве и дълголетие, бил ученик на Исус Христос и брат на Марта и Мария-Магдалина. Когато умира, три дни след неговата смърт Бог казал – „Лазаре, стани” и го съживил заради гостоприемството, което Му бил оказал
Лазаровден се празнува в предпоследната събота преди Великден. На този ден се берат върбови клонки за следващия празник – Цветница.
