Десет години изминаха от последния сериозен ремонт в „Прохода на Републиката“. Точно през 2009 година Хаинбоаз беше отворен за движение след тригодишна рехабилитация, при това само на търновската част.
Тригодишната сага с ремонта
Действително ремонтът беше сложен, наложи се да бъдат взривявани много скали, правиха се и мостове, за да бъдат изправени най-опасните завои от трасето. Още тогава обаче се появиха съмнения в качеството на ремонта. Недоволни бяха и някои от жителите на Вонеща вода, които пък се оплакаха, че къщите са им напукани от взривовете. Така или иначе несгодите от ремонта бяха много, но и бързо се забравиха. Още първия ден след отварянето всички бяха склонни да преглътнат тригодишната сага с ремонта. Бяха готови и да не се сещат, че им се налагаше да минават през Шипка или Вратник, за да стигнат до Южна България. И то цели три години, само за около 40 километра път, с най-модерна техника. А по-възрастните припомняха на внуците си по време на станалата пословична рехабилитация, че всъщност Хаинбоаз е построен от бригадирите само за 2 години, при това не с асфалт, а с павета. 
Ремонтите през годините
И всичко това днес нямаше да бъде припомняно, ако качеството на ремонта беше малко по-добро. Всъщност кърпежите по трасето започнаха още на втората година. Тук там се образуваха дупки, които трябваше да бъдат запълвани. Пътят претърпя и сериозен ремонт през 2014 г., когато придошлите реки заляха Килифарево и активизираха свлачищата по прохода. Тогава бяха отпуснати 1 милион лв. Поставиха се подпорни стени от траверси, а склоновете бяха „облечени“ със стоманизирана мрежа, за да не падат скали по платното за движение. Още на следващата година обаче кръпките започнаха да стават все по-големи, а дупките все повече. В тази връзка доста по-дълго издържа южната част от прохода, която беше рехабилитирана точно преди 15 години. Малко по-сериозен ремонт на пътното платно там беше извършен преди началото на зимния сезон. Освен това преди опасните завои беше поставена шумяща маркировка. 
Отсечката на смъртта
Дълги години се точи и сагата с лиценза на Хаинбоаз. На практика северната част от пътя нямаше Акт 16 и се водеше в ремонт. Въпреки това движението се осъществяваше нормално. Както „Кореспондент“ вече писа, в Прохода на Републиката няма нито една камера за регулиране на скоростта. Това през последните години създаде мрачната слава на трасето, което повечето жители на Велико Търново наричат Отсечката на смъртта. Освен че няма камери всъщност много често липсват и патрулни автомобили. Резултатът е налице - повече от 50 паметника на загинали водачи и пътници са разпръснати по банкетите, редом с монументите на бригадирското движение.
Списъкът на чакащите
А сегашното състояние на пътя се влошава всеки изминал ден. Дупките и падащите скали са предпоставка за сериозни произшествия и Държавата в лицето на Областно пътно управление ще трябва да предприеме мерки. Още повече, че идват избори - време, в което и най-забравените пътни участъци се оказват важни за администрацията и се изместват напред в списъка на чакащите. Като молбата на всички граждани е този път ремонтът да трае по-малко и ако може да е малко по-качествен.
Михаил МИХАЛЕВ
