Марко отдавна е надхвърлил средната продължителност на живот за своя вид, която според учебниците по зоология е около 30 години. Той е роден във великотърновското село Ялово преди 40 години, а може и да са повече, тъй като собственикът му дядо Минчо Стойнов има чувството, че се е грижил за него цял живот.
Всъщност Марко изревава за пръв път някъде през далечната 1979 година. Тогава в селото все още кипи живот. В стопанския двор се отглеждали над 1200 глави добитък, земеделието също било развито. Именно с този поминък се изхранвали хората, които тогава били стотици, а днес са едва двайсетина. При това повечето са пенсионери, като собственика на Марко. Дядо Минчо пък е най-възрастният жител на селото, роден е 1928 година, и заедно със своя другар са най-дългогодишните му жители. 
И действително днес Марко е единственото оцеляло животно в Ялово от славните години на селото. Той вече е пенсионер, защото е работил цял живот неуморно. През гърба му са минали тонове дърва и различни товари. Затова най-възрастното магаре сега пасе на воля и малцината останали хора се грижат за него като за талисман. 
На младини обаче Марко бил доста буен, а и много злопаметен. Веднъж неговият собственик го залял със студена вода. След известно време магарето решило да му отмъсти. За малко не убило стопанина си, като го захапало на четири места. Дядо Минчо се спасил по чудо, но не намразил магарето си. Не разрешил на ловците да го застрелят. По-късно, когато Марко вече не бил годен за работа, пак не позволил да го заколят за суджук. Затова магарето днес си живее в Ялово, за да напомня, че там някога е имало и животновъдство. 
Бившият кмет на Ялово си припомня младините с китара и „Заспали чувства“
За бурния живот в село Ялово разказва неговият дългогодишен кмет Кольо Колев. Той оглавява населеното място през далечната вече 1987 година. Разказва, че тогава в селото имало поминък, защото хората имали работа. Още преди 1989 година младите тръгнали да търсят препитание към големите градове. След промените обаче ситуацията станала сериозна. Ликвидирано било животновъдството, което давало основното препитание.
Преди години в селото са живели над 700 души. Това било през 50-те години. Сега Кольо Колев не вижда спасение за селото, въпреки че се намират бизнесмени, които да инвестират. В селото има винарска изба, създадено е и биоземеделие. Местният бизнес дори инвестира собствени средства за запълване на дупките по пътя, който е в сравнително добро състояние. Но хора едва ли ще се върнат, споделя с мъка Кольо Колев, който е допринасял за местното животновъдство с отглеждането на над 30 овце.
За себе си Кольо Колев казва, че е работил какво ли не. Бил е леяр повече от 10 години. Назначават го и за началник на автотранспорта, за да стигне до кмет на Ялово. Когато дошъл в селото имало живот, носел и китарата си, на която се научил да свири в казармата. Сега свири рядко, само когато иска да си припомни хубавите години. Обича да пее стари градски песни, затова изпраща екипа на „Кореспондент“ със „Заспали чувства“.
Почти 500 години село Ялово се е казвало Шиварна. То е било българско селище от разпръснат тип по Шиваровото възвишение и по местността Велика поляна. След падането на България под османско робство през 1393 г., били разквартирувани в село Шиварна анадолски турци като полувоенен отряд за охрана на клисурите при Шиваров хребет и прохода Хаинбоаз.
В превод Шиварна означава наблюдателница, стражница. Думата шиварна е производна от думата шивар, която значи пазя, предпазвам от латински, римски език. През 1663 г. за първи път се именува като село Ялово. Именувано е село Ялово по името на най-злите анадолски турци от башибозука, наричани яловлъ, които по това време са настанени за охрана.
Михаил Михалев
