В плеядата от бележити имена на българското Възраждане достойно място заема и търновецът Тодор Лефтеров. Днес за него се говори малко, а децата в старата столица често си играят около паметника му, който се намира до Катедралната църква. Всъщност Тодор Лефтеров е пример за родолюбие, смелост и човечност.
Лефтеров получава образование в „Оуенс колидж“
През втората половина на XIX много български търговци заминават за Англия. Те тръгват за Острова заедно със семействата си. По това време там живее и семейството на Хараламби Лефтеров от старата българска столица. Той се заселва в Англия със съпругата си Мария и четирите им деца, две от които са родени на Острова. С Хараламби Лефтеров в Англия живее и 18-годишният му брат Тодор, който учи в „Оуенс колидж”
Докато е студент в Манчестър, Тодор е заедно с майка си. Издръжката на двамата е поета от чичо му, Михаил Лефтеров, който се грижи за него и съпругата на починалия си брат. По това време той и Хараламби управляват търговска кантора на фирмата „Камбурови&Лефтерови” в Манчестър.
Просветител вместо търговец
Тодор Лефтеров остава в Манчестър до 1873 г., когато се завръща в поробената си Родина с намерение да продължи бизнеса на баща си. Животът му обаче тръгва по друг път. Въпреки че е получил солидно търговско образование, той се отдава на просветителска дейност. Тодор открива училище и библиотека в с. Михалци. Училището бързо става известно със светското си образование, където учениците изучават история на българския народ, естествена история, отоманска история, българска църковна история, граматика на българския език, космография и православен катехизис.
Въвежда гимнастиката и пеенето по ноти
Освен всичко друго, Тодор Лефтеров се счита и за основоположник на пеенето по ноти в българските земи. Нещо повече, Лефтеров е първият българин, който разпространява гимнастиката. Той въвежда методите в училище, а читалището има абонамент за много от тогавашните български вестници и става център за дискусии и поучения. В него често идвал и Матей Преображенски.
Влюбва се в дъщерята на Бачо Киро
Именно в Михалци Тодор Лефтеров се среща със съратника на Левски – Миткалото. Започва да пътува често до Бяла черква при Бачо Киро и става активен участник в националноосвободителната пропаганда и в местния революционен комитет. Твърди се, че младият Тодор се влюбва и дори прави годеж с дъщерята на Бачо Киро - Ирина. Любовта им обаче не може да се разгърне, тъй като по това време избухва Априлското въстание.
Знаменити речи
Преди това - на 9 март 1875 г., след кратко боледуване умира отец Матей Преображенски. На погребението му Тодор Лефтеров изрича: „Отче, ти вече си отиваш. Кажи на твоите Раковски и Левски, че народът черпи от делото им сили и подкрепа в бъдещите си борби!“.
Преди избухването на Априлското въстание Лефтеров произнася още една вълнуваща реч в с. Мусина, където е сборният пункт на четата.
„Другари, заедно с новите борци, които току-що положиха установената наша клетва, ние ставаме повече от седемдесет души, но и по 70 ръце да имахме, пак нищо не можем стори на турската държава, а дошло е време – колебание не трябва да има! Трябва да се сее, за да се жъне!“. И като английски възпитаник Тодор добавя цитат на английския историк Маколей: „Ако хората се надяват да им се даде доброволно свобода, то те вечно ще чакат!“. Негови са и думите: „По-добре край с ужаси, отколкото ужаси без край!“
Геройската битка
Тодор Лефтеров тръгва с четата на Бачо Киро и поп Харитон, като става и член на военния й съвет. Той се сражава геройски в битката в Дряновския манастир, имал е треска и температура. След опита за пробив през турската обсада на 7 срещу 8 май е заловен и закаран при Фазлъ паша, който заповядва да го убият. Съсичат героя на парчета, които разхвърлят по храстите около светата обител.
Тодор Лефтеров умира само на 24 години в името на свободата на отечеството си, вместо да продължи семейния бизнес. Костите му са положени в костницата на Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил“.
Михаил МИХАЛЕВ
