160 г. от рождението на Анастас Бендерев се навършват днес, 25 март. Бендерев е роден в Горна Оряховица в семейството на търговеца Тодор Бендерев – съзаклятник в неуспялото въстание от 1855 г. Заради връзките си с четата на Никола Филиповски баща му напуска България и се установява в Румъния. Анастас учи в Габровската гимназия, а през 1875 г. двамата с брат си Никола стават учители в Класното училище на Горна Оряховица.
Когато започва подготовката на Априлското въстание и Горна Оряховица става столица на Първи революционен окръг, Анастас Бендерев, макар и съвсем млад, става член на горнооряховския революционен комитет и изпълнява ролята на свръзка между местния и окръжния комитет. Благодарение на своята смелост и находчивост, след предателството и арестуването на Мано Тодоров, Анастас успява да предотврати страшните последици на по-нататъшни разкрития и провал. Той е и сред малцината горнооряховчани, които грабват оръжието и застават под знамето, след взетото решението за избухване на Априлското въстание. След ново предателство и ареста на Георги Измирлиев и Иван Семерджиев, с много перипетии успява да се спаси и през Свищов да се установи в Румъния. По това време там набират доброволци за Сръбско-турската война от 1876 г. и той се записва в четата на Тодор Велков. Понесъл отново мъката на поражението – заминава да учи в Русия.
През 1878 г. се завръща в България със съжалението, че поради здравословни причини не е могъл да вземе участие в Освободителната война като опълченец. За сметка на това остава един от първите историографи на Българското опълчение – автор е на труда „История на Българското опълчение 1877-1878 г.”, отпечатана пред 1930 г. А спомените му за Априлското въстание са един жив разказ за преживяното, което е истински дар за потомството.
След Освобождението завършва с отличие първия випуск на Военното училище и в Русия се записва в Академията в Петербург, след което устремно поема пътя на военната кариера. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) като началник на десния фланг допринася за спечелването на сражението при Сливница. В служебната йерархия достига до помощник на военния министър. На 9 август 1886 г. е сред участниците в детронацията на княз Александър I Батенберг. След провала емигрира в Румъния, а от там в Русия. От 1895 г. до 1920 г. е офицер на руска служба. Участва в Руско-японската война (1904-1905г.) и Първата световна война (1914-1918г.). Участва в множество специални мисии на руското царско правителство в Персия, Китай и др.
В края на 1919 г. Анастас Бендерев се завръща у нас, достигнал чин генерал-лейтенант и с множество военни отличия като временен представител на Деникин в България. От 1920 г. остава окончателно в отечеството си и макар материално притеснен, недолюбван от българските власти, „изгнаник в собствената си Родина”, той не спира да работи за „историческата памет” на сънародниците си като сътрудничи на българския печат през периода 1929-1938 г. Пише спомени за Георги Измирлиев, описва своите преживявания по време на Априлското въстание, Сръбско-българската война и др. Освен вече споменатата „История на Българското опълчение”, замисля и написва още „Военная география и статистика Македонии и соседних с нею областей Балканского полуострова”.
Преминал през бурните събития около раждането на Нова България Анастас Бендерев доживява идването на историческия 9 септември 1944 г. За заслуги към България през 1945 г. му е отпусната народна пенсия.
Безспорно Анастас Бендерев е един от горооряховчаните с изключително интересен живот, изпълнен с геройство и противоречия – не образ от историческа щампа, а пълнокръвен и ярък. Колко хора имат този исторически и житейски шанс?!
Автор: Исторически музей – Горна Оряховица
