Незаслужено забравен в днешно време е един от големите фотографи на Горна Оряховица, запечатал промяната на града в продължение на десетилетия, оставил трайна диря и в пейзажната фотография на национално ниво. Думата е за Илия Аргиров – роден в Бачково, минал през пленнически лагер във Франция и продължил делото на първия голям горнооряховски светлописец Иванчо Захариев.
Неговият син Атанас Аргиров пази спомена за семейната история, която разказва докато разглежда старите плаки. Всъщност голяма част от снимките на Илия Аргиров са спасени по щастлива случайност. Когато преди години Атанас и съпругата му сменяли жилището си на Гарата с нов дом в града, трябвало да освободят бързо старата сграда и забравили много неща. Сред тях били и част от снимките на Илия. За късмет обаче новият собственик не ги изхвърлил веднага в кофата за боклук, а решил да пробва ще изкара ли пари от тях. Извадил ги на битака и случайно ги забелязал колекционерът на горнооряховски старини Христо Димов - Лучето. Той откупил архива и така спасил част от творчеството на Илия Аргиров. „За мен той е от най-добрите фотографи. В неговите снимки е историята на града ни в продължение на близо половин век. Заслужава да намери място сред най-значимите летописци на Горна Оряховица. Снимал е най-хубавите места от Стара Горна Оряховица – центъра, промените, настъпващи през годините, някои от модерните чудеса – първата градска пожарна, дизеловата електроцентрала и много още кадри от града, а и от цялата страна”, разказва Лучето.
Той ни свързва с Атанас Аргиров, за да разкаже историята на баща си. Тя пък е като екшън филм с драматични обрати. Илия е роден с фамилия Луджев в Бачково, Асеновградско през 1894 г. По време на Първата световна война е пленен от френски части и е откаран във Франция. Пленникът работи като докер на пристанището в Марсилия, докато един ден не организира бягство. Скрива се със свой приятел в трюма на параход, отплаващ за Черно море. След доста перипетия стъпва на българска земя, но не се връща в родния край, а след известно лутане се озовава в Горна Оряховица.
Тук попада на първия голям горнооряховски фотограф – Иванчо Захариев. Той е обзавел първото фотоателие още в края на XIX век и е първият, който започва да снима извън студиото и да прави панорамни снимки. Цялото оборудване за такова начинание обаче било доста тежко и правенето на една външна снимка било доста трудоемко. Така Илия от Бачково започнал работа като помощник на фотографа и междувременно приел за фамилия името на дядо си, та станал Аргиров. В Горна Оряховица се запознал с жена си Йонка Филипова от Арбанаси. Женят се през 1930 г., а Иванчо Захариев и жена му Поликсена са им кумове. Раждат им се две деца – дъщеря през 1931 г. и пет по-години по-късно синът Атанас.
Илия Аргиров наследява ателието на Иванчо Захариев и цялото му оборудване и продължава делото на първия голям горнооряховски фотограф. По-късно дарява оборудването на Историческия музей и сега в него има кътче, пресъздаващо фотографското студио на Захариев.
След Девети септември в Горна Оряховица е създаден фотографски кооператив, но Илия Аргиров отказва да влезе в него. Заминава за Павликени и там с един приятел правят свое ателие. Работи през седмицата в Павликени, а си идва при семейството за събота и неделя. „Помня един син куфар, с който си идваше. Бързах да го отворя и да извадя двата големи и кръгли селски хляба, които носеше. Струваха ми се невероятно вкусни”, спомня си Атанас. Ателието оцелява известно време посред масираната национализация и колективизация, но в крайна сметка фотографите са принудени да се подчинят на новите правила. Илия се връща в Горна Оряховица и влиза в кооперацията, в която работи до пенсионирането си през 1958 г. Умира на 16 май 1972 г.
Атанас не наследил занаята на баща си. „Знаех всичко, татко ми показваше и аз му помагах, беше ми купил и едно малко апартче, с което снимах като ученик, но не ме влечеше”, признава синът днес. За сметка на това обаче баща му го заразил с друга своя страст – туризма. И Атанас твърди, че е надминал баща си в това отношение.
Илия Аргиров бил запален турист и плаки с прекрасни кадри от всички български кътчета доказват любовта му към природата и особено към планините. Бил не само фотограф, но и касиер на Туристическото дружество.
Синът Атанас продължил туристическата традиция, дори смее да твърди, че е надминал баща си. На 83 години няма ден без да ходи, няколко пъти седмично се изкачва до Божур, а няколко пъти в годината прави пътешествия по сериозни планински маршрути. Дълго време бил неорганизиран турист, но през 2005 г. го „хванали” и го направили председател на новосформирания клуб на туристите ветерани. Тогавашният шеф на Историческия музей Иван Бъчваров бил кръстник на клуба и му дал името „Ряхова крепост”. Така Атанас се занимавал с организация на туристическия живот на ветераните десет години. През 2015 г. като председател на клуба го наследила Мария Костова. Но той не спира да ходи и няма никакво намерение да почива. Докато ме държат краката и главата, ще се движа, казва Атанас. За късмет и с главата, и с краката се погажда, засега доста добре.
Елена ВЕЛКОВА
