Самотните родители, които не по дефиниция, а наистина сами отглеждат малките си деца, са ощетени по много причини, независимо от материалното им състояние. Житейските препятствия, с които се сблъскват ежедневно, са безчет, но тук ще обърнем внимание на един казус, наглед безобиден, взет от читателската ни поща.
Млада работеща майка, която сама се грижи за 3-годишната си дъщеричка, пита защо тя има право само на 40 дни болнични годишно с парично обезщетение, при положение, че в семействата с двама родители всеки един има право да ползва по толкова, както за себе си, така и за гледане на болното си дете. Пише, че се чувства ощетена и ни помоли да проверим как законово стоят нещата.
Въпросът с ползването на болничните са уредени в Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), правилата за обжалването им – в Закона за здравето, а за изплащане на обезщетенията за времето, през което не сме били на работа – в Кодекса за социално осигуряване. Потърсихме НОИ за отговор на колко дни имаме право на болнични. Съгласно чл. 13, ал. 1 от НМЕ болничен лист за временна неработоспособност се издава на осигурено лице еднолично от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина до 14 календарни дни непрекъснато за едно или повече заболявания, но не повече от 40 календарни дни, с прекъсване в рамките на една календарна година.
След изтичане на този срок лекуващият лекар насочва болния към лекарска консултативна комисия (ЛКК) като подготвя необходимата медицинска документация и вписва своето становище в личната амбулаторна карта (ЛАК). ЛКК се произнася с решение за продължаване на временната неработоспособност съгласно утвърдения й график за работа в съответното лечебно заведение.
При продължаване на временната неработоспособност, ЛКК издава болничен лист от деня, следващ края на еднолично издадения болничен лист.
Обръщаме внимание, че дните по болничните листове, издадени за гледане на болен член от семейството, независимо от мястото където то се провежда (в дома или в лечебно заведение за болнична помощ), се включват в посочените 40 дни. Ако се наложи болничен за гледане на болен член от семейството под 18 години – осигурените в семейството имат право на обезщетение за общо 60 календарни дни годишно.
Това повеляват законът и наредбите. Но няма кой да обясни на майката защо наистина тя трябва да се влачи по лекарски комисии, а в семействата с двама родители всеки един от тях може да ползва болнични и да гледа детето. Както се вижда, няма и регламентиран срок, в който лекарската комисия трябва да се произнесе. Не е ясен и статутът на родителя с болното дете, докато същата тази комисия отпусне още болнични – дали трябва да отиде на работа или да търси човек да гледа детето му. И тук не визираме тежки заболявания, карантини и т.н., а обикновен грип или настинка, които тази година обаче при повечето от нас протекоха тежко, а обикновено изписвания 7-дневен срок, в който трябва да се излекуваме, се оказа недостатъчен. Защото боледуват не само децата, а и родителите.
Отделно, форумите са пълни с негодуванието на майки с две и повече деца, за които дори и 60-те дни не стигат до никъде. И апелират броят на болничните да са обвързани с броя на децата. Вярно е, че с болничните често се злоупотребява и това е един от доказаните начини за източване на държавни средства. Житейските случаи са колкото хората и законът не може да угоди на всички. Задачата му е да регламентира правила, валидни за повечето от нас. Но е редно да има повече диференциация, защото същият този закон трябва да е преди всичко с грижа и внимание към хората.
Ана Райковска
