Къщата на Венета Ботева и Иванка Ботева във Велико Търново е превърната в склад, алармираха читатели на областния седмичник „Кореспондент“. В същото време домът на съпругата на големия български поет и революционер Христо Ботев е в лошо състояние. Не отдавна „Кореспондент“ писа, че вандали са поругали надгробния паметник на съпругата му, а днес се оказва, че и къщата й има нужда от сериозен ремонт.
На пръв поглед част от прозорците на втория етаж са супени, мазилката е олющена, а дограмите са изгнили. През стъклата на главната улица се виждат натрупани каси от бира и безалкохолни напитки. Част от къщата се ползва за хранителен магазин от години, а вандали са надраскали фасадата със спрей.
По улицата всекидневно минават туристи от цял свят, а единственото нещо, което напомня, че сградата е била дом на Венета Ботева и дъщерята на големия революционер Иванка е малка плоча с надпис от признателните поколения. Тя е поставена през далечната 1948-ма година и за съжаление е сцепена през средата…
Къщата към момента е частна, обясниха от Община Велико Търново, но не посочиха имената на собствениците и поясниха, че сградата представлява паметник на културата.
„Декларирана е като паметник на културата. Преди няколко години, може би са станали вече и 10, имаше проблем. Беше изгорял покрива и собствениците го възстановиха. Що се касае до външното измазване, за фасадите Общината поетапно прави предписания, но приоритетно изпраща такива на сградите, които са в най-аварийно и състояние“, сподели за „Кореспондент“ началникът на Отдел „Културно-историческо наследство“ архитект Донка Колева.
Всъщност поколенията не винаги са били признателни на Венета Ботева. Още приживе тя трудно издържа дъщеря си и подава молба в Народното събрание за увеличение на пенсията й, която по онова време била 30 лв. По-късно разбира, че молбата й няма да бъде удовлетворена и пише писмо до парламента.
"Прочетох във вестника, че съм искала увеличението на пенсията ми от 30 на 60 лева. Имам чест да Ви съобщя, г-н председателю, че прошението ми е предадено невярно, тъй като не съм определяла сумата. Понеже събранието е отложило разглеждането на прошението след узнаване на състоянието ми, чест имам да уведомя почитаемото народно представителство, че аз съм подала прошение не защото нямам средства за преживяване, а защото исках да кажа колко получава жената на Христо Ботев, чиито заслуги спрямо нашето отечество са, мисля, по-достойни от заслугите на тези, към които народното представителство се е показало толкова щедро, като им е отпущало по 500—600 и даже 1000 лева месечно. Нима почитаемото народно представителство мисли, че досега с тези 30 лева месечно ми е било възможно да се издържам и че 30 лв. са достатъчно възнаграждение? Нима българският народ така цени заслугите на своите синове, които са паднали жертва за отечеството?... Докога ще съществува тази грамадна разлика в пенсиите? Аз се отказвам от своята нищожна пенсия и изказвам моето искрено желание да се разпределят всекиму според заслуженото и мола Вашето разпореждане за отнемането ѝ. С почитание: Венета Хр. Ботева"
Копие от телеграмата й било изпратено и на софийския вестник „Млада България”, в бр. 46 на който от 21 ноември 1895 г. е било обнародвано. Редакцията прибавила и коментар към телеграмата. В него се казва: „По-тежка и по-заслужена плесница от тая едва ли би могла да се даде на днешното Народно събрание, а главно на Стамболовите народни събрания.”
Михаил МИХАЛЕВ
