Младият учител по музика Стефан Печикамъков има амбиция да върне част от артистичните традиции на СУ „Вичо Грънчаров”, поне що се отнася до музикалното образование. 28-годишният мъж е възпитаник на училището от времето, когато то имаше музикална паралелка. Завършил преди 10 години, а преди три месеца се върнал отново, но като учител. „Била съм му класна навремето и съм щастлива да видя как израства пред очите ми и се превръща в прекрасен колега”, казва за него директорката Нели Атанасова. Без да е чул тази реплика той връща комплиментите, като си спомня как именно тя му е давала първите уроци по пиано и солфеж навремето.
Стефан е от Поликраище и открива музиката и фолклора в родното си село. Бил в пети клас, когато се записал на танци във фолклорния клуб, създаден от горнооряховчанина Георги Няголов. Само че бързо разбрал, че правенето на музика го влече повече от самите танци. „Колкото и да уважавам труда на хореографите и танцьорите”, сякаш се извинява Стефан, като разказва как се запалил по кавала.
След две години кандидатствал в СОУ „Вичо Грънчаров”, където още имало музикална паралелка. Спомня си сериозния изпит, който трябвало да мине – музикална теория и практика. Тук вече се докоснал до музиката и професионално. Освен това и практикувал – свирел на туба в духовия оркестър на училището. Любовта му обаче си останала фолклорната музика и следвайки страстта си първо свирил при Иван Иванов в читалище „Братя Грънчарови”, после се прехвърлил във ФА „Сидер Войвода” в НЧ „Напредък”.
След училище веднага го приели във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, където първо завършил педагогика на обучението по музика, а после и магистратура „Ръководство и мениджмънт на фолклорни състави”.
Още като студент започнал да свири в професионалния фолклорен ансамбъл „Искра” във Велико Търново при Лъчезар Йорданов.
В същото време научният му ръководител проф. д-р Мариана Булева го запалила по аранжиране и композиране на музика за народни оркестри. И това си остава неговата страст и днес, заедно с любовта към преподаването и възпитаването на децата в любов към музиката и фолклора.
Преподаването започнал още като студент, след като преподавателят му и диригент на ДЮФА „Българче” доц. Митко Димитров го поканил да работи с най-малките в ансамбъла. С детския оркестър на „Българче” направил първата си авторска пиеса „Тракийски нюанси”. Започнал да пише и солови песни, а в същото време работел с най-малките, които за първи път хващали музикален инструмент. Като диригент на подготвителния оркестър на ДЮФА „Българче” има много успехи. Неговите деца печелят наградата на кмета на Варна в конкурс миналата година, отличени са с първо място в надсвирване в Стражица придружено с видеоклип за водеща фолклорна телевизия. Самият Стефан има награда за най-добър млад музикален педагог от Варна и още признания за него и децата, които го карат да бъде удовлетворен от работата си с „Българче”.
Поставял е пиеси на Коста Колев, който често наричат Патриарха на българската народна музика. Работил е с много добри музиканти, а с помощта на един от най-добрите гайдари от новото поколение изучил и гайдата само за десетина дни. Всъщност интерес към гайдата имал още като ученик и като бил в 12 клас искал да си купи инструмента. Запалил се истински от Божидар Симеонов, който е смятан за един от най-добрите в момента гайдари. Божидар е от Видинско и свири доста неприсъщи за гайдата неща – сръбски и влашки фолклор, турски мелодии. Импровизира с много неща и е страхотен интерпретатор, споделя Стефан. Божидар му помогнал в началото, като го научил на основните неща, а после трябвало да се учи сам.
Стефан има истинска родопска каба гайда, направена от Николай Беляшки – един от най-добрите майстори на това музикално чудо. Има си и джура гайда – едни я наричат шопска, други тракийска, общото е по-тънкият и писклив звук.
Имам предпочитание към начина на изпълнение, а не към фолклорната област. Когато изпълнителят е добър, всяко парче може да ти допадне, споделя Стефан своите предпочитания. Той не се страхува да пробва и да прави смели експерименти. За магистърския си концерт написал пиеса, в която забъркал джаз и фолклор и тя била приета страшно добре от публиката. Пиесата започва със соло на контрабас, докато останалата част от оркестъра щрака с пръсти. Основата в тази част е песен на Рей Чарлз. После се преминава към право хоро в чалгаджийски стил. Само че Стефан уточнява, че използва думата чалга в оригиналното й значение като музика. Терминът чалгия е вкаран от фолклорните музиканти в смисъл на виртуозно, импровизаторско изпълнение. После му е вменен смисълът за нещо пошло, обяснява младият музикант. Та след импровизациите на тема право хоро, в пиесата му следва валс и накрая следва отново джаз – пиеса за пиано на Скот Джоплин в стил рагтайм, която Стефан обичал да свири като ученик. Съвсем за финал творбата му се връща към народното звучене с няколко фолклорни такта.
През ноември 2018 г. Стефан се връща в училището, което го е създало като музикант, но вече като учител. Преподава музика на ученици от 3 до 7 клас и дори е класен на петокласници. Най-голямо удоволствие му доставя работата с най-малките, признава младият учител. Те са най-естествени и емоционални. Приемат музиката искрено и са готови да се отдадат на изкуството.
Целта на Стефан като учител е да запази този естествен порив към красивото у децата. Искам те да обичат изкуството, музиката и фолклора. Искам да уважават творците и изпълнителите и въобще да уважават чуждия труд. Мисля си, че ако тези неща се възпитават в най-ранна възраст, ще израстват по-добри хора, казва Стефан Печикамъков.
Работата с деца в оркестър и в училище е много различна. В оркестъра все пак са събрани такива, които искат да се занимават точно с това. В училище първата голяма битка е да намериш начин да им привлечеш вниманието и да го насочиш там, където смяташ, че е правилно, обяснява Стефан. Неговият метод на преподаване е с по-малко думи и повече музика. Търси различни по стил неща, които да са интересни на децата, да ги накарат да се вслушат и да оценят красивото. Зедно с директорката на училището Нели Атанасова организирал вокални групи за народно пеене и търсят начин как да започнат сериозно обучение на млади музиканти. Стефан има вече 4 деца – три момчета и едно момиче, които обучава на гайда. Има и още желаещи, но има и проблем – липсата на инструменти. Децата учат на неговата гайда, но само с един инструмент за много хора не се получава. Дори и евтина гайда обаче стъпва на около 400 лева, така че трудно някой родител ще инвестира в инструмент за детето си. Затова търсят други варианти как да направят обучението по-достъпно за повече деца.
Аз съм имал трудни моменти, когато са ми се подигравали, че се занимавам с народни инструменти. Смятам обаче, че децата не са виновни за това. Виновни са големите, които не са ги научили да оценяват нашата музика и въобще труда на музиканта. Затова и харесвам работата с деца и ми допада, че имам възможност да изградя уважение към творчеството и любов към фолклора, казва Стефан Печикамъков.
Елена ВЕЛКОВА
