Сагата с ремонта на една от най-красивите църкви, дело на Колю Фичето, навършва през 2019 г. печална годишнина. Точно 30 години архитектурният шедьовър „Св. св. Константин и Елена” във Велико Търново е затворен за посетители. През 1989 г. църквата спира дейността си на духовен храм и паметник на културата от национално значение заради множество конструктивни проблеми. От специалистите те са набелязани още в предходната 1988 г., когато арх. Дафина Керелова изготвя проект за цялостна реставрация на църквата. Той е одобрен през следващата година и Министерството на културата финансира първите реставрационни работи, които започват веднага. След затварянето на обекта 44 икони са прибрани от РИМ – Велико Търново, а в складовете на „Реставрация” ЕАД се пазят въртящите се дървени колони.
Построената през 1872 г. църква „Св. св. Константин и Елена” претърпява големи поражения при опустошителното земетресение през 1913 г. Тогава е разрушен куполът на църквата, но самата сграда оцелява. Храмът е осветен повторно през 1923 г. с името „Св. Цар Борис”. Покрит е без купол и измазан отвън. За да хване мазилката, някои от камъните са били бучардисани (драни), което обаче поврежда фасадата, тъй като при градежа Колю Фичето използвал камък пясъчник, който започва да ерозира още през 20-те години.
През изминалите години са извършени редица ремонти, но до цялостна реставрация все не се стига
На няколко пъти Общината кандидатства за финансиране по различни програми, включително „Красива България”, но опитите се провалят, защото няма акт за собственост. През 2011 г. след тристранно споразумение между нея, Митрополията и областната структура на Камарата на строителите са осигурени 125 хиляди лева, с които е направен нов покрив през 2013 г., куполът е възстановен, а стените са укрепени съгласно конструктивния проект от 1988 г. Дренажна система около основите на храма осигурява добра хидроизолация. Изграден е балконът и стълбите към него. И до там. Последните действия са от последните две години. През 2017 г. външното скеле, което стоеше с десетилетия, най-после беше махнато, и то, защото създаваше опасност за здравето на учениците от съседната Старопрестолна гимназия по икономика. Вътрешното скеле също бе прибрано от фирмата-изпълнител „Реставрация” ЕАД през миналата 2018 г. На прозорците в горната част железните орнаментирани решетки са лакирани, иконостасът е почистен и поставен на място. Възстановени са и витражите на параклиса към църквата, който вече е действащ.
Остава още много за ремонт
Подробностите за това, което има да се върши по реставрацията на „Св. св. Константин и Елена”, научаваме от арх. Донка Колева – главен експерт в Общинската дирекция „Култура и туризъм”. Тъй като не са изпълнени довършителните работи по консервацията отвън на стените, необходима е подмяна на дограмите, истинска реставрация на каменните полуколонки в ъглите, на разрушените елементи от каменния градеж, ерозирали на много места. Този каменен градеж по проект трябва и ще бъде възстановен и фугиран с бяла фугировка. Не са довършени интериорните мазилки и сводове. Новата стоманобетонова конструкция на храма изисква да се направи т. нар. окачени сводови конструкции, за да се възстанови нейния вид в интериора така, както е бил. По плана на арх. Керелова, актуален и днес, се предвижда подът да е от мрамор. Сериозно укрепване и ремонт е нужен и за камбанарията. Подготвена е количествено-стойностна сметка, която е актуализирана през 2018 г., с която ще може да се кандидатства за финансиране на реставрацията.
Кой трябва да извърши ремонта?
Желанието на Община Велико Търново да осигури собствени средства или да кандидатства за финансиране по програми и проекти за ремонта още от кметуването на Румен Рашев се препъва от факта, че собственик на църквата е Великотърновската митрополия. През 2010 г. дядо Григорий се сдобива с акт за собственост и от тогава отговорността за довършване на цялостната реставрация е на Митрополията. В разговор с владиката той сподели, че не стои със скръстени ръце, а от думите му пролича, че иска именно той да осигури парите, защото „в когото е парата, той командва”. След като през миналата 2018 г. правителството отпусна 1,6 млн. лева за основен ремонт на митрополитската сграда и превръщането на бившата детска градина на ул. „Иван Вазов” в епархийска библиотека, митрополит Григорий не скри, че отново се надява на правителствена подкрепа. Вече бил писал писмо до Бойко Борисов, а и очаква отново Цветан Цветанов да удари едно рамо. Обявена е и дарителска сметка, на името на храм „Св. Цар Борис”, както е по акта за собственост. Според запознати, с това име дядо Григорий едва ли ще събере много средства по нея от съмишленици и радетели уникалният храм да върне предишния си блясък.
Ако митрополията не успее да осигури средства за реставрацията, все пак остава някакъв шанс Общината да се намеси. Законът позволява Общината да кандидатства към Министерството на културата за възстановяването на някаква културна ценност, ако митрополията или църковното настоятелство нямат достатъчно компетенции. Това може да стане обаче само при изричното тяхно съгласие като собственик.
Макар че почти 10 години договорка между Община Велико Търново и Митрополията на тази основа да не е имало, тя не е невъзможна. Общината притежава копие от акта за собственост, а в Митрополията са актуализираните план на арх. Керелова и количествено-стойностната сметка. През 2011 г. са били нужни около 200 хиляди лева за довършване на цялостната реставрация на църквата „Св. св. Константин и Елена”. Към днешна дата сумата вероятно надхвърля половин милион лева, но тя не е непосилна за държавата. Най-бързо до ремонта ще се стигне, ако Общината и Митрополията постигнат съгласие и действат заедно. Иначе може да чакаме още едно десетилетие „Св. св. Константин и Елена” да отвори врати.
Ана Райковска
