Според данни на световната независима благотворителна организация „Каритас”, бездомните в България са около половин милион. Официална статистика няма.
За хората без покрив над главата работят приюти за бездомни хора, временни центрове за настаняване и кризисни центрове, които осигуряват подслон, баня и храна на нуждаещите се. Те започват да се пълнят през зимата, обикновено за периода от 1 декември до 31 март.
У нас тези услуги се предоставят в 13 центъра за временно настаняване с общ капацитет 625 места и шест приюта за бездомни хора с общ капацитет 130 места.
Все още държавните центрове в страната са много малко. Голяма част от тях съществуват благодарение на доброволци, които ги поддържат със средства от дарения.
Продължителният студ в края на ноември и начало на декември напълни Центъра за временно настаняване „Промяна”. Приютът, създаден от хора на Евангелската църква в Горна Оряховица, и тази зима остава единственото място, където бездомниците в региона могат да намерят спасение от мразовитите пристъпи на времето. Започнаха да идват още в началото на октомври. Все хора с жестоки лични съдби, останали безпомощни, пренебрегвани от институциите. Хора, които имат нужда не само от покрив и храна, но и от помощ да си извадят лична карта, да минат ТЕЛК и така по някакъв начин да намерят подкрепа от системата. За това също трябва да се погрижим ние, тъй като те са безпомощни. Жестоко е, но сякаш всяка година виждаме все по-мъчителни истории, все по-трагични съдби, разказва Петър Благинов от Център „Промяна”.
Последната драматична история с човек, минал през приюта, се разигра тази седмица. Гръцки гражданин намери смъртта си под стълбищата на един блок в Горна Оряховица. Мъжът бил намерен от обитатели на кооперацията без видими следи от насилие, предполага се, че е замръзнал. Оказва се, че нещастникът е бил само на ден от завръщане в родината, преди да намери смъртта си.
Мъжът, водещ скитнически живот, обичайно се подвизавал във Велико Търново. Озовал се в нашия край, тъй като бил женен за българка от старата столица. В Гърция те загубили всичко по време на кризата и се развели. Той пропаднал и започнал да скита. Миналата зима за първи път се появил в Център „Промяна”. Спешна помощ го прибрала във Велико Търново в безпомощно състояние и го докарала. Тази година ситуацията се повторила и като застудяло той пак се появил. „Човекът имаше проблеми, понякога беше агресивен и заплашваше другите в дома. Ние не позволяваме алкохол, а той не спираше да пие. Нямаше как да остане дълго”, разказват хората от Центъра. В „Промяна” започнали да търсят как да му помогнат, защото се оказало, че след като няма българско ЕГН мъжът не може да получи никаква помощ от българската държава. Само че и гръцката не желаела да се занимава с него - от Гръцкото посолство казали нещо като „Оправяйте се, не можем да се ангажираме”. В крайна сметка било решено мъжът да бъде върнат в Гърция. Eдин от другите несретници в Центъра, който пък е с отрязани крака след измръзване, трябвало да бъде откаран в Неделино, където му намерили дом и щели да откарат и гърка. Но той не дочакал пътуването. Един ден излязъл от Центъра и не се върнал. Последните му думи били „Такова отношение не съм видял и на такова хубаво място не съм бил“. На другия ден го намерили мъртъв.
Всеки един, стигнал до Центъра, има някаква покъртителна история зад гърба си. Най-страшното е, че тези хора никой не ги иска. Нито близките им, ако въобще ги имат, нито институциите. Подхвърлят ги като ненужно бреме, а понякога отношението към тях е като към бездомните кучета. Кучешки туризъм наричат лесен начин за решаване на проблема с бездомните кучета в една община, при който животните се изхвърлят на територията на съседната община. Оказва се, че нещо подобно се прави с бездомниците. Несретниците най-често идват сами в Център „Промяна” и той започва да се пълни още от началото на октомври. Много често, особено в мразовитите дни, ги кара Спешна помощ или полиция, защото са намерени в безпомощно състояние. Много интересен факт се наблюдава в последните години при такива случаи. Бездомници, които иначе са от различни краища на областта, че и на страната, ги намират все в един и същ район на Горна Оряховица – до обръщалото в „Пролет”. Според свидетели те са оставени там от коли, понякога дори от линейки – просто някой си решава проблемите като ги махне от своята територия и ги направи нечия друга грижа.
С всяка изминала година като че ли става по-тежко. Никога не сме имали толкова жени, останали на улицата. Никога досега не бяхме имали хора от малцинствата, при тях семейните връзки са много по-силни и обичайно не изоставят хората си. Но вече и това се случва с масовата емиграция на младите. Ужасно е да гледаш толкова разбити животи и да нямаш подкрепа в опита си да помогнеш, казва ръководителят на Центъра Петър Благинов.
„Промяна” се издържа изцяло от дарения и всяка подкрепа е добре дошла. Получаваме достатъчно дрехи от дарители, но имаме нужда от храни, почистващи препарати, всъщност от всичко, с което може да ни се облекчи издръжката, казва още Благинов.
Последните две години Общината помагала, като освободила Центъра от такса смет. Тази година обаче общинарите решили, че тъй като си имат свой приют, няма нужда да подкрепят „Промяна”. Само дето общинският приют бе тържествено открит като сграда, но още няма никаква дейност, защото няма финансиране.
Елена ВЕЛКОВА
