В първата събота преди големия празник Св. Архангел Михаил, Архангеловден, православната църква почита Архангелската задушница. Тя е сред трите най-големи задушници през годината. На този ден християните измолват Господ да прости греховете на нашите близки покойници. Във всеки православен храм на Архангелска или Архангелова задушница се прави обща панихида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ. Тя е е израз на християнската вяра в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите.
На Архангелова задушница почитаме и паметта на войниците и офицерите, които са жертвали живота си за свободата на България, поради което денят е известен още като Мъжка задушница.
По стара българска традиция, съботните дни са наречени на мъртвите. Жените отиват на гробищата на починалите си близки рано сутринта, за да раздадат варено и жито и хляб за „Бог да прости”. Обичаят се спазва от векове, като в него заедно с православните догми се преплитат древни практики и ритуали. Своите мъртви близки са почитали и живелите по българските земи римляни, траки, славяни и прабългари. Римляните, например, са покривали гробовете с рози и са давали обеди за помен, а траките ни засвидетелстват своята почит, оставяйки ни като наследство многобройните могили по нашите земи.
На Архангелова задушница се раздават варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши и бонбони. Така наречените раздавки или подавки се раздават не само на близките, но и на съседите, както и на хората в гробищния парк. Неслучайно виното и житото присъстват на всяка една задушница. Виното символизира Христовата кръв и тайнството на светото причастие, а житото е символ на бъдещото ни възкресение. На гроба на покойника не се оставя храна.
Прикадяването на гроба с тамян заема особено място по време на Архангеловата задушница, поради вярването, че прогонва дявола и злите сили. Близките палят свещи като символ на неугасващия спомен за починалия. Най-възрастната жена прелива с вино и вода, след което разчупва хляба. Първата хапка от него се оставя на гроба, а останалият се раздава на присъстващите с думите „Бог да прости”.
