Млад художник и фотограф превърна сравнително новата техника за снимане с дрон в изкуство, което показва по съвсем различен начин уж до болка познати места и пейзажи. Във Фейсбук фотосите на Явор Калоянов събират стотици харесвания, въпреки че представят познати места. 26-годишният творец сякаш гледа по различен начин и вижда това, което другите не виждат. Това прави фотографията толкова вълнуващо изкуство – когато снимаш, улавяш неща, които не си видял, нищо че сто пъти си минал през това място, казва Явор. Самият той се определя като импресионист във фотографията – запечатва моменти и настроения без да ги променя. Ако снимам гадна панелка, показвам я такава, каквато е, без да я разкрасявам, обяснява принципите си той. Но нещата му се получават различни може би заради другия принцип – когато снима, си представя как би нарисувал тази сцена, как обектът му ще изглежда като картина.
Явор е роден във Велико Търново и живее, поне през повечето време, в Горна Оряховица. Майка му е художник, завършила е живопис във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Така че Явор никога не е имал колебание какъв път да избере. Завършил е в паралелка по изкуствата в СУ „Вичо Грънчаров” и после избира художествения факултет на ВТУ. Бакалавър е по живопис, а само преди дни приключи и магистратурата си по рисуване. Междувременно е видял и доста свят – бил е на студентска бригада в САЩ, като студент в първи курс по „Еразъм” е посетил Испания, а 9 месеца е учил кинематографични изкуства в Бари, Италия.
Фотографията го изкушила отдавна, но започва да снима по-сериозно точно докато е в Испания. В Италия пък дори започва работа като сватбен фотограф. Някак на шега се свързал с местен фотограф, показал му свои неща и предложил да работят заедно. Още на другия ден бил пратен на първата си сватба. Трябваше да се уча в движение и да се оправям в непозната среда. Но италианците са мили хора и ми помогнаха много, разказва Явор.
Снимането с дрон пък съчетало две детски слабости – да се занимава с всякакви неща, дето летят, и да снима. Купил си първия фотографски дрон с парите, спестени от бригадата в САЩ. От престоя зад океана му останала и една фотографска награда. Спечелил конкурс на Американското посолство за снимка, правена по време на студентска бригада. Той предложил няколко кадъра от Чикаго и Минеаполис и едната снимка спечелила първото място.
Печелил е и конкурс на Горнооряховския младежки парламент със снимка от Детския кът. Много си го обичам, израснал съм там, а и живея наблизо, затова го снимам непрекъснато. Някои дори ми казват да спра с този Детски кът, но, като стана сутрин и видя една различна картина, не мога да се спра да не я запечатам, споделя младият мъж.
Предпочита да снима градски пейзажи, но е изкушен и от документалната журналистика. Намира военната фотография за много въздействаща, но поне засега не смята да експериментира в този жанр. Не обичам да променям нещата и да ги правя насила хубави, въпреки че обработката на кадрите е необходима, за да развие снимката пълните си достойнства. Трябва да грабва с контраст, цветове и да привлича погледа, казва той. Харесва и черно-бялата фотография и смесването с цвят. Един почти на 90 % черно-бял кадър може да е не по-малко завладяващ от цветния фотос. Аз по принцип не обичам изкуствено силните цветове, обяснява Явор.
Макар че е израснал във времето на дигиталната фотография, той е страстен почитател на класическото снимане с лента. Още повече, че открил място във Велико Търново, където проявяването е съвсем достъпно. Иначе снимането с лента е скъпо удоволствие. Кое е по-добро – с лента или с дигитален апарат, е много спорна тема и всяка техника си има твърди привърженици. Според Явор лентата има истински цвят, този начин на снимане е близък до устройството на окото и начина, по който човек възприема цветовете. В същото време е много по-трудно, защото не можеш да изщракаш 400 пози и да разчиташ, че все една ще ти се получи. Първо трябва да се обмисли кадъра, да познаваш възможностите на филма – какво ще ти даде в точно тази ситуация, да си познаваш апарата, да знаеш какъв ще е резултатът точно при тази светлина и т.н. За мен класическата фотография е сред любимите ми неща, харесват ми несъвършенствата на филма – тук там има драскотини например, но това си е чар и предизвикателство. Но пък знам и друго – хубавата снимка е хубава снимка, по каквато и техника да е направена, казва младият творец.
Най-харесваните снимки на страницата му във Фейсбук са от Царевец и Велико Търново. Това е нормално - хората са влюбени в красотата на Старо Търново. Само че не е задължително един град да е красив в класическия смисъл на думата, за да се получат хубави снимки, убеден е фотографът-художник.
Признава, че в Горна Оряховица му е по-интересно да снима. Във Велико Търново са направени и показани безброй снимки, всичко вече е толкова експлоатирано, че е трудно да намериш различен ъгъл. Докато в Горна Оряховица има повече възможности да представиш нещо невидяно и непознато. По-скоро видяно, но незабелязано по начина, по който го вижда художникът. Тук има милион неизследвани неща и това ме предизвиква творчески, казва Явор.
Освен в Детския кът, той е влюбен в Камъка и природата около хижа „Божур”. Ходи нагоре при всяка възможност и твърди, че всеки път вижда нещо различно. Всъщност ходи не е точната дума – той бяга към върха. Освен художник, Явор е и лекоатлет. Тренирал е с баща си, който е специалист по дългите бягания и е участвал в няколко маратона.
Другата му страст, която без малко да се превърне в професия, са колите и по-точно рисуването им. Интересува се много от автомобилен дизайн и имал възможност да започне работа за „Пежо”. Решил обаче, че човек не може да върви по много различни пътища. Нещата са толкова сериозни, ако искаш да ги правиш добре, че не можеш да съвместяваш много работи наведнъж. За да има възможност да се занимава с хобитата си, избира работа, която ще му даде достатъчно време и възможности. Това естествено пак ще го отдалечи от Горна Оряховица – предстои му да започне работа в IT сектора, но в София. Хубаво ми е да съм си у дома, тук е красиво и спокойно, но в София има много повече възможности за развитие в посоката, която аз съм избрал. Но ще си идвам колкото се може по-често, усмихва се Явор.
За мен в изкуството най-важен е процесът. Искам да ми харесва как съм свършил определена работа, не толкова дали се е получила добра снимка. Може би и това е една от причините да харесвам снимането с лента. Това е различно изкуство и нямаш гаранция, дори и всичко да си направил правилно, че ще се получи добър резултат, обяснява още младежът.
На този етап снимките му могат да бъдат видени на личния му профил във Фейсбук и на страничката Lens Impressions. Заглавието й идва точно от начина, по който Явор вижда своето творчество като вдъхновено от импресионистите. Общува доста с горнооряховски фотографи и следи какво правят хората по света. Харесва снимките, публикувани от „Магнум”, които са близки до неговия принцип да не се разкрасява, а да се показват нещата такива, каквито са. Докато за тези на National Geographic казва, че са по-напудрени и направени да изглеждат красиви. Ползвам снимките в „Магнум” за вдъхновение, признава Явор. Поставя си задачи като на фотографите, публикуващи там. Искам със снимките си да разказвам история, да въздействам, а може някой ден да попадна на страницата на „Магнум”, пожелава си горнооряховчанинът.
Елена ВЕЛКОВА
