На 12 октомври преди 38 години в Пловдив умира българският писател, публицист, драматург, сценарист и преводач Васил Попов.
Васил Стефанов Попов (29.07.1930 – 12.10.1980) е роден в с. Миндя, Великотърновска област. Завършва прогимназия и гимназия в София (1948), учи право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи като редактор във в. „Бойно знаме“ (1952 – 1953), сп. „Наша родина“ (1953 – 1954), в. „Народна култура“ (1954 – 1957), в. „Литературен фронт“ (1964 – 1966; 1971 – 1973), където през 1973 – 1980 г. завежда отдел „Белетристика“. Член на Съюза на българските писатели. Като журналист отразява строителството на Девня, Мадан, Рудозем, Батак, Кремиковци. Пътува в Куба и в страните от Южна Америка, СССР и Западна Европа. Дебютира през 1952 г. в сп. „Български воин“ с разказа „Един ден от две години“. Произведенията му са публикувани на азербайджански, английски, японски, китайски, испански, немски, унгарски, френски, полски, украински, чешки и руски език. Поддържа контакти с творци като Илия Бешков, Цветан Стоянов, Уилям Сароян, Габриел Гарсия Маркес, Марио Бенедети и др. Превежда произведения на Дж. Д. Селинджър, Мопасан, О. Х. Кардосо и др. Пише предговори към произведения на Дж. Кери, Мопасан, Джоузеф Хелър, Габриел Гарсия Маркес и др. Автор на сценарии за документални филми от цикъла „България“ по случай 25 г. от 9.09.1944 г. Сценарист на игралните филми „Свобода и смърт“ (1969), „Вечни времена“ (1974), „Камионът“ (1979). „Заслужил деятел на културата“ (1980). Дълги години е член на латиноамериканското жури за художествена литература „Каса дел Америка“. Умира преждевременно на 12 октомври 1980 г. в Пловдив при неизяснени обстоятелства. Личният му архив е притежание на катедра „Българска литература“, център „Българистика“, при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Значим принос за паметта на писателя оставят литераторите от катедра „Българска литература“ при ВТУ: сб. „Писателят. „Това красиво човечество“. Васил Попов. Изследвания. Материали. Спомени“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2001) – резултат от проведената научна конференция „Герои, времена, корени“ през 2000 г. във В. Търново; Иван Радев с „Васил Попов. От разказа към романа“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2001), Иван Станков с „Васил Попов. Релативизъм и полифонизъм“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2010) и др. Днес върху родната му къща в с. Миндя има паметна плоча на писателя с надпис: „В този дом се роди и живя писателят Васил Попов (1930 – 1980)“, а в читалището е подредена музейна сбирка, посветена на живота и творчеството му.
Издава книгите: „Разкази“ (1959); „Васил Георгиев Топалски“ (биографичен очерк, 1960); „Корав хляб“ (разкази за деца, 1961); „Малката мина“ (повест за деца, 1962); „Човекът и земята“ (разкази, 1962); „Легенда“ (пиеса за Септемврийското въстание, 1965); „Корените“ (1967, 1975, 1977); „Времето на героя“ (роман, 1968, 1979, 2006); „Кактусът“ (пиеса, 1971); „Това красиво човечество“ (разкази, 1971); „Спокойствие“ (разкази, 1972); „Захарните приключения на Панчо“ (приказка, 1972); „Вечни времена“ (1973); „Горещи следи“ (портрети, пътеписи и образи, 1975); „Зеленият тръбач“ (разкази, 1975); „Селски притчи“ (пиеса по разкази от книгите „Корените“ и „Вечни времена“, 1975); „Низината“ (роман, 1977, 1979, 1984); „Двамата войводи“ (1977); „Слова“ (есета, 1978); „Слънцето на Грузия“ (пътепис, 1978); „Дайкири. Разкази за Куба“ (1979); „Самолет от Цюрих“ (разкази, 1980); „Оставете балкона отворен“ (1980).
Източник: Владимир Шумелов
