Една от най-красивите сгради във Велико Търново - тази на Интерхотела има нужда от ремонт. Огромният комплекс от времето на социализма се оказа не добре стопанисван през годините. Настоящите собственици обаче са амбицирани да го възстановят и към момента полагат всички грижи за това.
По случай 1300 години България
Емблематичната сграда е дело на фамозния архитект Никола Николов. Нейното строителство започва през 1967-ма година, но поради редица спънки е завършена едва през 1981-ва. Точно навреме за честванията, посветени на 1300 години от създаването на България. Именно тогава Велико Търново завинаги променя своя облик. Шедьовърът на архитект Николов поразява със своята изящност всички туристи и гости на града ни. Днес пейзажът на стария град е немислим без невероятната сграда, чиято архитектурна стойност е оценена и от чуждестранни специалисти.
В стила на времето
Сградата е трябвало да се вписва в архитектурния стил на Стария град. Архитект Николов обръща внимание на детайлите, поставя огромни извивки, които имитират старите керемиди, изнася кокетни балкончета, които пък напомнят за старите чардаци. А луксът е бил впечатляващ за времето си. Днес ресторанта в хотела и залите все още пазят стил и класа, която е запазена дори с типичните си кръгли лампиони и шикозните облицовки по колоните.
Само козметични ремонти
Така или иначе всяко нещо трябва да се поддържа. Колкото и здрава да е всяка сграда, тя има нужда от вложения, които да освежават фасадата и да не позволяват атмосферните влияния да създават предпоставки за корозия. Последните козметични ремонти се случиха преди 7-8 години, но те бяха основно свързани с боядисване и „напудряне“. Днес най-сериозно корозирала е източната фасада. Основите там достигат до брега на Янтра.
А евентуалните проблеми за сградата са прозрени още преди години от архитект Николов, който пише свои мисли в дневника си.
„За този обект се захванах без много да му мисля. Увлече ме. Когато разбрах, че е трудна задача поради теренна обстановка от околна заварена застройка и дървесна растителност по поречието на живописно оплетената Янтра, беше твърде късно да се връщам назад. Бях се хванал на хорото и не беше лесно да се пусна. Голямата денивелация на терена е с разлика в нивата около двадесет метра по поречието на р. Янтра и по цялата дължина на парцела. На всичкото отгоре и скален масив с варовиков произход. Районът е свлачищен, както трите свлачища в района на халите. Внимателно замислените пространства налагаше да се проучат и настанят така, че да не едреят и пространственото решение да се търси не във височина, а надлъжно. На преден план сполучливо се притиснах с живописно разчленени обеми до брега на реката. Възможности за възприятието на реката и архитектурната панорама на В. Търново проектирах с дворове тераси и оригиналните балкони на стаите”, са част от спомените на арх. Николов, които бяха публикувани от „Кореспондент“ през миналата година.
Съвременна действителност
Днес основите на хотела са обрасли с растителност, която може да изиграе лоша шега на бетоновите колони. Незнайни художници са „разкрасили“ фасадата с графити, а облицовъчните материали на най-долните тераси са изпадали. С просто око се виждат стърчащи водопроводни тръби, зацапаните полуцилиндри и корозията на голяма част от мазилката. Всичко това нарушава естетическите качества на сградата, а и поставя под съмнение нейната издръжливост в бъдеще. За състоянието на Интерхотела обаче не може да бъде обвинена нито Общината, нито държавата. Емблематичният архитектурен шедьовър е частна собственост, нещо което днес няма никакво значение. Вероятно е по-добре да се замислим защо подобни сгради бяха разпродадени вместо да бъдат визитната картичка на нашия град. Все въпроси, чийто отговори се губят в зората на така наречената демокрация. В същото време страна като Франция може да бъде добър пример за държава, която не продава и сама стопанисва различни отрасли, които са определящи за икономиката. А ако приемем, че България, а и Велико Търново днес разчитат в голяма степен на туризма, тогава защо и подобни хотели да не бъдат част от стратегията ни за бъдещо развитие? Ето този въпрос ще бъде все повече на дневен ред, защото едва ли има великотърновец, който може да си представи старата столица без Интерхотела, Художествената галерия и Конниците - един впечатляващ ансамбъл на родната архитектура, за който всички ние трябва да полагаме грижи. Ако искаме да имаме история!
Михаил МИХАЛЕВ
