6-годишно момченце е било дърпано, влачено и насила измъкнато от ръцете на 13-годишния си брат, за да бъде отведено от баща им в изпълнение на присъдения му режим за упражняване на родителски права. Бруталната сцена, при която двете деца са били преследвани като малки зверчета от представителите на кантората на ЧСИ Ивелина Цанкова, се разиграва насред Горна Оряховица – на улица „Вичо Грънчаров”, пред погледа на един куп заинтересовани лица, съседи и минувачи.
В крайна сметка бащата отвежда малкия си син, а големият, който би трябвало да е заедно с него, се оказва обвиняван в нарушаване на съдебно решение, защото продължава да търси брат си и да иска поне да го види как е.
Двете деца вече са преживели достатъчно травмиращи конфликти между родителите си, а този цирк по предаването едва ли ще забравят. Затова спестяваме имената и подробностите от семейната сага и родителските войни.
Бракът между родителите им бил мъчителен и с периодични изблици на насилие, потърпевши на които били майката и големият син. В крайна сметка семейството се разпаднало, когато децата били на 10 и 3 години. Последвал също толкова мъчителен развод, който завършил едва в началото на това лято. Съдът присъдил родителските права на майката, а бащата имал право да взема децата за по 8 часа два пъти месечно и за един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
За тези три години, докато траела бракоразводната процедура, момчетата почти не са общували с баща си и определено са отчуждени от него и родителите му. Особено големият, който категорично отказва да се вижда с родителя си. За да преодолее травмата, майката се обърнала за помощ към Отдел „Закрила на детето”. По-късно я препратили и към Центъра за обществена подкрепа във Велико Търново. Идеята била да се направи по-лесно общуването между децата и бащата, но той така и не се възползвал от възможността да се среща с децата си при посредничеството на хората от ЦОП.
Въпреки очевидните трудности в контактите, бащата веднага вади изпълнителен лист за режима на родителските си права след края на бракоразводната сага. И възлага изпълнението на новата в бранша, но явно горяща да се докаже Ивелина Цанкова. Тя е с доста дълъг стаж като юрисконсулт в държавни институции, а от февруари вече е съдебен изпълнител. Конкуренцията в бранша е достатъчно изострена, за да си позволи един новак съмнения и морални колебания. Ивелина Цанкова е готова на всичко, за да се докаже. Пък и законът е на нейна страна. За да помогнат на банките и другите институции, изпищели от длъжници, законът дава достатъчно правомощия на частните съдебни изпълнители. И когато тези правомощия се прегърнат от хора с шерифски сърца, наистина правото става като в Дивия запад – който е по-корав и не отстъпва, той печели.
И ЧСИ Ивелина Цанкова подхожда към изпълнението на съдебното решение - бащата да може да прекарва един месец от ваканцията на децата си с тях, твърде присърце. С цената на сцени, достойни за психотрилър. И със самочувствието, че може да изземе правата на всички останали институции и сама да определя какво е психическото състояние на децата, готови ли са за това и как ще им се отрази. В крайна сметка решението на Цанкова винаги е в стил „Аз прецених”.
Та въпросната ваканция с татко се оказва кошмар поне за единия син – големия, въпреки че той се изплъзва от хватката на ЧСИ-то. Момчето още не може да си прости, че е изпуснало братчето си и ходи да го търси. Вместо да бъде приласкан и поканен да се присъедини към семейната ваканция, хлапакът е прогонен и заплашен да не нарушава съдебното решение за правата на бащата. Нищо, че това съдебно решение всъщност се отнася и до него. Само че той е достатъчно голям и баща му и неговите родители явно са го отписали. Според близки на семейството всъщност битката е не толкова за децата, а за това как да бъде наранено доскоро роднинското семейство на майката. Засега това ще стане най-добре чрез малкия син. Той е бил едва на три години, когато родителите му са се разделили. Няма почти никакви контакти с баща си и неговото семейство оттогава. Но пък няма и лошите спомени на батко си.
Но да се върнем на съспенса по принудителното изземване на 6-годишното момче. ЧСИ Ивелина Цанкова изпълнява добросъвестно всички предвидени от закона предварителни стъпки. Изпраща покана за доброволно изпълнение с предупреждение за принудително предаване на децата. Майката се опитва да омекоти очевидно стресовото едномесечно отделяне, като предлага това да стане плавно и първо да се мине през работата в ЦОП. Отсрещната страна обаче не приема компромиси. Отхвърлени са и доводите на шефката на Контактния център Здравка Тенева, която също излиза със становище, че децата още не са готови да прекарат цял месец с баща си.
В крайна сметка майката е убедена да се организира среща между децата, ЧСИ-то и бащата. На 28 август Ивелина Цанкова и двама нейни служители пристигат в апартамента, където тримата живеят с родителите на майката. Децата са отделени в едната стая с една от служителките, която е представена като психолог. В другата стая Цанкова и друг неин служител обясняват на жената каква лоша майка е и как е трябвало да подготви децата си за това отделяне. Долу пред блока са бащата, адвокатите на двете страни, а някъде наоколо са бабата и дядото, които са помолени да не присъстват на срещата.
След доста продължително конско, дръпнато на майката, ЧСИ-то предлага да проверят как децата ще реагират на среща с баща си. Майката се съгласява. Тя обаче остава в апартамента с единия от служителите на Цанкова, а другите тръгват надолу. В момента, когато разбира, че трябва да тръгне с баща си, големият син веднага се дръпва, дръпва и братчето си. Двете деца хукват обратно към входа, но там са пресрещнати от служител на кантората, който хлопва вратата с топка под носа им. Децата се паникьосват, започват да викат за помощ и хукват на другата страна. В този момент дядото и бабата спират колата на улицата и слизат. Малките се метват в колата и се заключват. Тук обаче авторитетно се намесва ЧСИ Цанкова и нарежда на дядото да отвори вратата или ще го арестува. Той отваря и тогава започва най-гнусната част от историята.
„Ти се оправяй”, обърнала се Цанкова към бащата. И той започнал да дърпа малкия си син, опитвайки се да го извлече от колата на дядо му. В същото време отвътре брат му го дърпал да го задържи. В крайна сметка момчето се уплашило да не наранят братчето му и го пуснало. Бащата метнал малкия в своята кола и отпрашил.
Едва тогава извикали майката, за да подпише протокола за предаването на сина й. Интересното е, че още в този протокол големият син е описан едва ли не като престъпник, противодействал с груба сила на закона, непускайки брат си при баща му. По-късно тази тенденция се развива в открити заплахи, че ако момчето не спре да търси брат си, майка му ще носи отговорност. Тези заплахи, наречени предупреждения, са пратени по мейла на майката в отговор на нейно питане кога ще й бъде върнато детето.
Според въпросния протокол, с оглед на събитията, бащата трябвало да върне момчето до 2-3 часа, или пък, ако се успокои, до 48 часа. Само че нито след 3 часа, нито след 48 часа детето било върнато. През това време майката нямала контакт с него дори по телефона. Според бащата тя трябвало да общува само със съдебния изпълнител, въпреки че по никакъв начин съдебното решение за едномесечната ваканция с таткото не изисква прекъсване на връзките с майката.
Няколко часа след изтичането на 48-часовия срок ЧСИ Ивелина Цанкова се произнесла, че след направена проверка е установила, че детето се чувства добре и може да се изпълни едномесечния режим на свиждане.
Като каква обаче тя прави тази преценка?! Този и още подобни въпроси се задават в жалбите и сигналите, които майката пише до всички възможни инстанции.
На принудителното предаване на момчетата не е присъствал представител на Социалната служба. Нормално ли е това? Ивелина Цанкова определено дава мнения, които са от компетенцията на психолози, педагози и социални работници. Редно ли е това?! Законът определено е широко скроен за частните съдебни изпълнители, но не пък чак толкова. С всичките си правомощия, може ли ЧСИ Ивелина Цанкова да се обяви едва ли не за Господ и да отрежда кое е добро и кое е лошо за едно дете?! И то, забележете, само за малкото. За това добре ли или зле е за голямото момче и дума не се споменава. Напротив, то е врагът, който ходи и звъни по вратите, за да притеснява брат си.
Та след цялата тази история майката пише сигнали и жалби. Известила е Отдел „Закрила на детето”, подала е сигнал до Камарата на частните съдебни изпълнители с копие до Министерството на правосъдието, написала е изложение и до омбудсмана. Засега отговор няма отникъде. Всъщност жената не се и надява на нещо, което да промени ситуацията. Докато дойде отговор отнякъде, едномесечният срок ще е минал. Според нея въпросът обаче е принципен. Законите нали трябва да пазят децата. В случая точно хлапетата са потърпевши. Каквото и да са направили двамата родители, могат ли отношенията помежду им да се уреждат чрез брутални и направо батални сцени, в които децата са главни екшън герои?! Може ли да гониш, дърпаш и влачиш едно пищящо от страх дете, пък дори и да е за негово добро?!
Естествено опитахме да чуем мнението на ЧСИ Ивелина Цанкова. Тя реагира също толкова невъзмутимо, както и в ситуацията с дърпаното на две страни дете. „Мислите ли, че имате право да ме питате това? Да, мисля. А мислите ли, че съм длъжна да ви отговоря? Не, не мисля. Няма да коментирам нищо по телефона”. Цялото ни обяснение не трая и две минути. И трябва да призная, че госпожата бе желязна. В крайна сметка, както тя повтаря непрекъснато – тя само изпълнява съдебно решение. Дали ще прегази психиката на две деца, докато доказва какъв жесток боец е, вероятно няма никакво значение. И вероятно с този текст й правим добра реклама пред потенциални клиенти, които имат нужда от изпълнители без проблеми с няккви там морални дилеми и етични норми.
Елена ВЕЛКОВА
