На 6 август, денят в който Исус Христос се явява пред тримата си ученици Петър, Яков и Йоан най-забележителният манастир във Великотърновско, Преображенският манастир има храмов празник. Той е и най-често посещаваният и от поклонници, и от туристи заради прекрасните стенописи и творения на видни възрожденски зографи и майстори.
Преображенският манастир се нарежда на четвърто място по големина в България след Рилския, Бачковския и Троянския манастири. Изграден е през 11 век като метох и през 1360 година, по времето на цар Иван Александър, получава автономност. Разрушен е напълно по време на турското робство. Отново е изграден на няколко етапа в периода 1825-1882 г. Сградите на някогашния Преображенски манастир са били разположени на около половин километър южно от сегашното му местонахождение. Настоящото място е избрано по време на възстановяването на манастира през 19 век. Основната част от сградите са построени от майстор Колю Фичето. От него е изградена и едно от най-красивите знънарни. Стените на главната църква „Преображение Господне“ са изписани от големия Захари Зограф. В манастира се намира един от най-въздействащите български стенописи – Колелото на живота.
Преображенският манастир претърпява няколко сериозни разрушения, причинени от различни природни стихии: горнооряховското земетресение през 1913 г. и няколко големи свлачища в периода 1964-1980 година.
В по-съвременната история Преображенският манастир помни чудото, случило се на 6 юли 1991 г. Тогава от скалния венец над манастира се откъсва голям обем скална маса и пада в двора на светата обител, близо до църквата. Чудното е, че при това срутване не само няма пострадали хора, а храмът остава непокътнат, запазен благодарение на часовниковата кула до него. Част от скалата и до днес стои там.
