Непознато за България заболяване по свинете предизвиква оживена дискусия и много спорове в последните дни. Африканската чума по свинете поразява както дивите, така и домашните животни. Няма ефективно лечение засега и смъртността е почти 100 %. Болестта е тръгнала от Африка, където животните не проявяват клинични признаци при заразяване. В Европа обаче смъртността е повсеместна. Първата поява на болестта на Стария континент е през 60-те години в Западна Европа чрез колбаси. Пораженията са сериозни и трудно овладяни. Преди десетина години болестта отново се появява, но този път от изток. Тръгва от Русия и грузинските пристанища на Черно море и бавно се мести на запад през Балтийските републики, Украйна, Беларус, Молдова.
Преди две години български ловци и ветеринари алармираха, че болестта вече е в Румъния и това означава, че е въпрос на време да стигне и до България. В края на 2016 г. тогавашният министър на земеделието Десислава Танева прави първите опити да организира някаква превенция. Оказва се, че за две години май нищо не е направено или поне информацията не е стигнала до хората, които са пряко заинтересовани. А заразата е вече на границата. В началото на юли бе установено огнище край Констанца – морската столица на Румъния, която е на 60 км. от България.
И изведнъж опитите да се вземат мерки стават истерични, а повечето заинтересувани страни като че ли се опитват само да обяснят как еди какво си няма да стане, вместо да предлагат нещо конструктивно. Новият земеделски министър Румен Порожанов отнесе една камара подигравки заради огражденията, които се правят по границата. Клип с прасе – майстор на високия скок, обиколи мрежата, за да покаже колко е неадекватна тази мярка. Но коя е адекватната мярка никой не се заема да посочи.
На българските ловци се възлагат големи надежди да помогнат в борбата с чумата, защото се смята, че намаляването на популацията на дивото прасе е една от превантивните мерки за ограничаване на заразата. Беше направена дори поправка в закона, която позволи да се организира групов свински лов и през лятото. И тази поправка взриви общественото мнение. Ловците се оказаха разделени в позициите си, с преобладаваща нагласа да не се възползват от възможността за летен лов. Председателят на Ловния съюз Васил Василев заяви, че повечето ловци ще бойкотират летния лов. Така че още докато влезе в сила поправката в закона, груповият лов през лятото бе забранен от министъра.
Всъщност не става дума за бойкот. Българският ловец винаги ще подкрепя разумните мерки, предприети от държавата, но тази специално не е от тях. Ако законът влезе в сила, бойкот няма да има. Всяка дружинка, която се организира за лов, ще получи бележка. Но си мисля, че поне 90 % от колегите, няма да се възползват, коментира ден преди министърът да забрани летния лов секретарят на ЛРД „Сидер войвода” Георги Станев. Дружеството обединява дружинките от Горнооряховско и Лясковско – с над 600 ловци и над 40 х. дка ловен район.
Георги Станев беше от тия, които миналата година не се радваха много на голямата слука, споходила местните ловци по време на зимния сезон. Много хубаво не е на хубаво в нашия случай, защото тази голяма популация ни прави уязвими за африканската чума, която наближава границите ни, каза тогава Станев. Според него именно през зимата е било времето, когато е трябвало да се удължи ловния сезон и да се организира по-масов отстрел за намаляване на дивите прасета. Ловният съюз направи такова предложение, но то не бе прието. Сега се въвежда извънреден лов по време, което е абсолютно неподходящо и няма да доведе до нищо. В природата не е само дивата свиня. В момента всички животни отглеждат малките си. Освен това горите са пълни с гъбари и екскурзианти. Дърветата са разлистени и видимостта е малка. Освен да стане някоя беля, не виждам какъв друг ефект ще има. Иначе е наистина страшно, че африканската чума чука на вратата ни, но трябва да се търсят други мерки за спирането й, смята Георги Станев.
Според него хората вече са ги измислили тези мерки. В Германия проблемът е решен с индивидуален лов. Такава възможност има и за българските ловци, но според нашите закони всеки, излязъл на индивидуален лов, трябва да е придружаван от човек от Горското. Това е практически невъзможно. Това трябва да отпадне и да стане възможен наистина индивидуален лов без кучета, които от една страна са заплаха за малките на другите животни, от друга страна пък самите те са застрашени в гъстите шубраци без видимост.
За България не е необичайно да се приемат мерки, от които ефектът е съмнителен. В случая ние смятаме, че промените в закона въобще не са обмислени, а са си чист политически популизъм. Нещо да се прави, без значение има ли полза от него. Затова и смятам, че повечето ловци няма да се възползват от правото на групов летен лов, коментира Георги Станев.
Ние няма да участваме, категоричен е Румен Иванов от дружинката в Добри дял. Миналата година добридялските ловци бяха сред най-успешните на територията на Сдружението и се похвалиха с най-едрия отстрелян екземпляр. Ако излезем сега, само ще изгоним прасетата и ще си провалим същинския лов. Кучетата ни са беззащитни в тази гъста растителност. Опасно е и за хората. А и какво ще помогне, ако избием 100 % от дивите прасета в България?! Ако влезе заразено животно или храна от Румъния, домашните свине са пак под заплаха. Масовият отстрел трябва да е в Румъния, а българските власти трябва да мислят как да спрат навлизането на заразата у нас, смята Иванов.
Колкото и да са малко, но все пак има ловци, които не са съгласни, че те нищо не могат да направят в момента. Нашата дружинка ще ловува, ако се стигне до там, въпреки че времето наистина не е подходящо. Не можем обаче да стоим със скръстени ръце и да мислим за неудобствата сега, пред заплахата от тази болест. Много колеги не си дават сметка, че пазейки си сега прасетата за истинския лов през зимата, може да стане така, че да няма какво да ловуват в следващите 20 години, коментира Цветомир Игнатов от Поликраище. Младият председател на местната ловна дружинка възроди свинския лов в землището на селото и миналата година за първи път от 20 години насам, там бе убито прасе. В нашия регион всъщност няма как да увредим популациите на другите животни. Прасетата сега слизат по ниското към нивите и няма да нанесем щети на останалия дивеч. Опасявам се обаче, че тази идея ще бъде провалена, дори и законът да влезе в сила. На някои места същия отпор имаше и за издаване на индивидуални бележки. Тук, в Горнооряховско, не са отказвали, но колеги от други места се оплакват, че им се пречи. А това наистина е по-добрият начин за лов в момента. Груповото ловуване през лятото е опасно. Но още по-опасно е да влезе африканската чума и да порази 90 % от дивите и домашните свине. Тогава ще е късно да си дадем сметка, че не е било толкова важно дали ни е горещо, дали ни хапят комарите и дали ще ни се развали истинския лов. Така че аз и моите колеги от дружинката ще се включим във всякакви дейности, с които можем да помогнем за предотвратяване на масовата зараза, заяви Цветомир Игнатов.
В крайна сметка министър Порожанов отстъпи пред масовото недоволство и забрани груповия лов, веднага след обнародването на промяната в закона. На този етап мерките срещу чумата ще се съсредоточат по границата с изграждане на заграждения и строг контрол върху всякаква храна, преминаваща от Румъния в България.
Африканската чума не е опасна за здравето на хората, но нанася огромни материални щети. Според някои загубите за България ще бъдат над 2 милиарда лева, ако се допусне масово заразяване на свинските стопанства. Тогава драмата с овцете и козите в Странджа ще ни се вижда като детска приказка. А кадри с баби, прегръщащи своите Гошовци (нищо, че не са толкова умилителни като козичките) ще са новият хит в мрежата и поредната възможност за политици и журналисти да натрупат точки от нещастието на хората.
Елена ВЕЛКОВА
