Разговорът ми с Михаил Дюлгеров, основател и десетилетия художествен ръководител на ДЮФА „Българче”, е по повод 50-годишния юбилей на ансамбъла, който честваме тази година. Час-два след уговорката ни той ме посреща в дома си подготвен да разказва. А масата и дивана в хола са затрупани с папки с песни, награди, куп албуми със снимки (повечето черно-бели), запечатали множеството изяви на музиканта и фолклориста през годините. 84-годишният мъж е отдаден на фолклора и продължава да работи. Още след пенсионирането си през 1994 г. поема хора на Леденишките баби към местното читалище „Поука”, ръководи ги и сега, жънейки и с тях успехи по фестивали и надпявания. Още при първото им участие на събора в Копривщица през 1997 г. печелят златен медал. Междувременно ръководи групи в Дебелец и Беляковец. Но началото е далеч във времето…
Михаил Дюлгеров е роден на 1 юли 1934 г. в с. Добри дял, Лясковско. Учил в родното село, после в гимназията „Г. Измирлиев” в Горна Оряховица. Завършва за начален учител, специалност „Педагогика” в току-що разкрития профил във ВТУ. Учителства една година по разпределение в Добруджа, но през 1957 г. се открива място в с. Виноград и го засилват за там. Стегнал си багажа и хванал автобуса, но от вълнение не разбрал на коя спирка трябва да слезе и до селото повървял доста пеша през гората. Пристигнал кален до ушите. Първия въпрос, който му задали, бил дали е музикант. Така се започнало. В селото заварил народен оркестър към училището „Кирил и Методий”, но нямало хор. Подбрал си той за хора деца, детски танцов вече бил създаден. Така станал ръководител на първия си народен ансамбъл – само от ученици. Набрал още деца за оркестъра – тамбура, гъдулка, кавали, защото част от децата завършвали. Наблегнали здраво на обучения и репетиции и скоро започнали да ги канят за празници и мероприятия. Явили се на Първия републикански младежки фестивал в София през 1959 г. и спечелили първа награда, златен медал и 2000 лв., които Дюлгеров получил в ЦК на Комсомола срещу показан паспорт. На следващата година, 1960 г., от Кинефикация се изсипали с камиони апаратура във Виноград. Заснели филм с програмата от фестивала, като в края призивът бил всички училища да последват примера на село Виноград. Въртели дълго време филмчето в кинопрегледите. Ансамбълът така и останал без име, не се сетил да го кръсти. През 1960 г. проф. Манол Тодоров, преподавател в тогавашната Българска държавна консерватория и с голям принос в обучението на младите фолклористи, научил за детския ансамбъл и прослушал децата от Виноград за Младежки фестивал в Берлин. „Целият ми оркестър и две певици бяха включени. Оркестърът ми свиреше на танцовия състав от Двореца на пионерите”, спомня си Михаил Дюлгеров. Към тях се присламчили и търновци, та станал голям състав. Цял месец били в София в подготовка за фестивала. Лично той не заминал за Берлин, изместил го член на ЦК на Комсомола като водач на групата. За компенсация му уредили престой в Банкя да изчака децата от Виноград, за които отиването в Берлин било голяма радост. В селото, през 1958 г. към читалището той основава и състав с големите, който на Втория републикански фестивал през 1964 г. печели също златен медал. Последвала една година в Плевен, в новоразкритата музикална паралелка, заедно с оркестъра от Виноград. Там, вече като утвърден художествен ръководител, поел ансамбъла към Пионерския дом в Плевен.
Събирач на автентичното фолклорно
богатство на Великотърновския край
Във Виноград започва събираческата му дейност. Нямал репертоар и тръгнал по селата да записва автентични обичаи и песни – Лозен, Паисий, Камен. Посъбрал доста и започнал да ги транспонира. Иначе е обиколил всички селища от Великотърновско. Вече като методист в Пионерския дом във Велико Търново все бил с магнетофона си, записвал и нотирал автентичните песни, а после ходел в София да му помагат за развиването на песните на три гласа. От баба Кина от с. Паисий има над 200 песни, а от жителка на Леденик – 500. Има събрани общо около 3000 песни и продължава да записва. 460 от тях и 15 обичая издава в книгата си „Български народни песни и обичаи от Великотърновския край”, излязла през 2012 г. с финансовата помощ на Община Велико Търново. „Ама 2500 песни стоят. Чакам поколението ми, ако рече да се занимава, да ги издава”, малко с огорчение споделя той. А в събирането на фолклорното богатство е разкарвал с колата си из окръга учени - светила в изучаването на българската народна музика и преподаватели в Консерваторията – проф. Стоян Джиджев, видните му ученици Иван Качулев и Михаил Букурущлиев. По пътя си като художествен ръководител съдбата го среща и с композиторите Петър Льондев, Стефан Кънев, с дългогодишния диригент на ансамбъл „Филип Кутев” - Михаил Йорданов, главния художествен ръководител на ансамбъл „Пирин” Кирил Стефанов. А с Филип Кутев се познавал още като работел с ансамбъла от Виноград.. След изпълнението им на Републиканския фестивал Филип Кутев тогава се изправил и извикал „Другари, щом децата поеха нашето дело, то няма да загине”. И него Михаил Дюлгеров неведнъж е карал до Котел и Широка лъка. Станали почти приятели.
Любовта към фолклора е от майка му, която много пеела. „Предачката върви, а тя си пее”, спомня си Дюлгеров. Сега се ядосва, че не се е сетил тогава да ги запише. Като ученик в Добри дял се научил да свири на акордеон по слух, бил солист и в ученическия хор. Първите уроци по гъдулка, тамбура и кавал взел на курс в София, преди да започне със съставите от Виноград.
Създаването на ДЮФА „Българче”
През 1968 г. изпращат Михаил Дюлгеров в Търново, в Пионерския дом, със задачата да създаде ансамбъл. Обещали помощ в набирането на децата, но на първата сбирка се явили 3 деца от хора и 4 от оркестъра. „Всички докладват, че ще се съберат към 200 деца, но нищо не стана. Започнах сам да си върша работата. С колеги от Виноградския оркестър тръгнахме по училищата. Събрахме над 400 деца, за хора, за пръв път. Но ги изпитвах още в училището. Карах ги да ми изпеят една песен, която знаят. После вече имаше прослушване и отделих 60 деца хор, с 60 деца оркестър и за танцов състав между 30 и 40 деца. По-късно отпаднаха и други от тях. Прослушвах деца от 4 до 7 клас”. Отсрочил с хора, защото трябвало повече време и започнали с оркестъра. В него се включили и деца, които свирили към читалище „Искра”, те били основата. Започнал обучение на новите – по кавал, гъдулка, гайда. За учител по гайда си взел помощник – Мирчо, който свирел в механа „Тихият кът”, ама парите му били малко и се отказал. Тогава навил бай Дичо към читалище „Искра”. Не знаел нотите, но заучавали мелодията по слух. „На кавал аз ги обучавах, гъдулката – пак аз, но извиках моя ученик Живко от Виноград да ми помага за нея”. С децата от хора изучавали солфеж. През 1969 г. си стъпили на краката. Същата година дошли от телевизията, от „Сладкарница Захарно петле”, да ги снимат. Това било първата им изява - в любимото на поколения детско предаване. Година по-късно, през 1970 г., бил създаден и танцовият състав и така ансамбълът бил окомплектован. Тогава излизат за първи път официално в чужбина с хора и оркестъра – в Кишинев и Тираспол.
През 1974 г. детският ансамбъл става Представителен и на Републиканския фестивал във Велико Търново печели 5 златни медала. „Вдигнаха ме на ръце и ме разнасяха из града”, припомня си Михаил Дюлгеров. Тогава вече му отпускат и щатни бройки, защото децата стават много.
През 1971 г. като служител в Пионерския дом заминава за Пловдив да учи във Висшия музикално-педагогически институт, защото трябвало да има висше музикално образование за ценз. Записал „Диригентство” и за две години го изкарал. Един месец се е обучавал и в Държавния ансамбъл, създаден от Филип Кутев, проф. Михаил Йорданов, го поел. С „Българче” участва в тържествения концерт на монумента „Знаме на мира” при откриването на Асамблея „Среща София‘80“. На лаптопа си вкъщи има клип с това им участие, изпратен му от неговия ученик и участник в ансамбъла Станислав Терзиев, сега режисьор в БНТ.
С концерти на „Българче”, докато е художествен ръководител, са посетили Франция, Полша, Унгария, Чехословакия, СССР, Германия, Гърция, Турция, ОАЕ и Испания. Ходили и в Египет, но без него. Не помни точния брой на концертите, но сигурно имат две хиляди. Обиколили са и цяла България. С ДЮФА „Българче” начело е 24 години, до пенсионирането си. „Изворче” в Двореца на пионерите в София се развали, но нашият още съществува”, с гордост казва Михаил Дюлгеров. Винаги е наблягал на северняшкия фолклор. Помни постановките си „Детски игри от Великотърновския край”, „Северняшка сюита”, „Пролетна сюита”. „Танцовият състав имаше и шопски танци, и тракийски, но основното беше северняшко. Най-голямата оценка са ми давали за това, че всичкото е местно”.
Наградите и отличията му представляват дълъг списък, но трябва да изтъкнем, че той е Почетен гражданин на Велико Търново и носител на орден „Кирил и Методий” II степен през 1984 г., който джебчийки му откраднали край „Искра”, докато го носел някъде да го показва. Останала му кутийката. Носител е и на „Златна лира” през 2004 г. – най-високата награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци.
За юбилея на ДЮФА „Българче” Михаил Дюлгеров е подготвил стихотворение, което пожела да ми прочете, да не би да се изложи. Докато декламираше от листа, ръцете му потреперваха от вълнение. Та нали ДЮФА „Българче” е делото на неговия живот…
Ана Райковска
