Храмов празник на Гергьовден отбелязват 11 църкви във Великотърновска област. Кръстените на свети Георги православни храмове не са от най-многобройните, но някои от тях са безценни архитектурни паметници с национално значение и с уникални стенописи. Повечето са имали трагична съдба. Изгаряни, събаряни от земетресения, заради турски безчинства или по други причини, за които сведенията са изгубени завинаги, те са съграждани отново, за да крепят българската вяра и дух. И макар да са обект на задълбочени изследвания, те продължават да крият тайни, някои разбулени едва през последните години.
Такава е историята с църквата „Св. Георги” в с. Леденик, където през 2016 г. случайно бе открит от свещеник и член на църковното настоятелство автопортрет на Захарий Зограф, в една ниша. Той е едва петият известен на изследователите и единствен в църква. Другите автопортрети са в манастирите Бачковски, Рилски, Преображенски и Троянски. Преди две години, покрай празника на църквата, в селото започнали да издирват материали за историята й. Така във Великотърновската митрополия те се натъкват на документи, които свидетелстват, че „Св. Великомъченик Георги Победоносец” в Леденик е изографисана лично от Захарий Зограф във времето между 1849 и 1851 г. Там пишело, че портретът му е в ляво от входа. Църквата е от най-старите в епархията, така твърдят жителите на селото, построена върху останките на по-стар храм, от римско време.
Във Великотърновска община има още три църкви носещи името „Св. Георги” – в старата столица, Арбанаси и в с. Велчево.
Храмът в болярското село сега е музей и не е действащ храм. Намира се в югозападната му част и представлява масивна каменна постройка с размери 21 х 10,05 м, покрита с двускатен покрив. В този си вид черквата е издигната в края на XVII или началото на XVIII в. – между 1700 и 1709 г. Надпис над вратата на западната стена на наоса съобщава кога е завършено зографисването на храма. Той гласи: „Възобнови се и изписа този божи и всепочитан храм на светия славен великомъченик Георги победоносец и чудотворец със спомоществуванието, труда и средствата на благочестивите и православни християни и епитропа господин Недялко, Димитър йерей, Стамо йерей и хаджи Тодор, Тодоран, Тодора и завърши изписването в лето от Христа 1709, от Адама 7218, рукою даскал Христо и Стойо. Подписа се сия църква в лето от Христа 1710”. Изключително красивата стенописната украса е била положена върху стените на наоса и източната стена на притвора. Археологическите и архитектурни изследвания установили, че в обема на сегашния наос е съществувал по-ранен храм, строен през втората половина на XVI в. От 1569 г. е иконата Архангел Михаил, стояла в царския ред на иконостаса. Основната част от иконостасната преграда са правени около 1616 г. Царските двери на иконостаса датират от 1678 г. През 1838 г. и 1843 г. тревненски майстори надживописват иконите и царските двери. По спечелен проект през 2013 г. завърши пълната реставрация на стенописите в църквата, стояла затворена за посетители половин век.
Другата много стара църква с удивителни стенописи, е великотърновската „Св. Георги”. Тя се намира близо до „Св. 40 мъченици”. Строена е през 1616 г. върху основите на по-стара средновековна църква от ктитора кир Параскев и съпругата му Ирина. Запазеният гръцки надпис на западната стена на наоса над входа на притвора на църквата гласи: „Този божествен и пречист храм на светия преславен великомъченик Георги Победоносец беше издигнат и украсен чрез общото дело и усърдни работи и различните жертви на знатния господин Параскев и Ирина, по време на архиепископ Гавриил през годината 7124 /1616/. Беше започнат на 15 март и завършена на 20 май”. Около 1685 г. църквата претърпява частично преустройство, при което се подновява иконостасът и иконите, а притворът се изписва наново. През XIX век „Св. Георги” в Търново била под покровителството на търновския табашки еснаф. Тук, до построяването на специална сграда, заседавала лонджата на еснафа. Църквата е обявена за „народна старина” през 1927 г. Тя е паметник на културата с национално значение от 1964 г. Реставрирана през 1975 г., днес „Св. Георги” е със статут на музей.
В община Горна Оряховица има три църкви носещи името на светеца – в общинския център, в Долна Оряховица и в с Върбица.
Горнооряховската църква „Св. Георги” е една от шестте действащи православни храма в градчето. Построена е още в края на XVI век, като първоначално носела името на другия много почитан светец – свети Димитър Солунски. През XIX век приема името на великомъченик Георги и през Възраждането е средище на просветата и културата. В двора на храма били първото килийно училище, основано от отец Зотик през 1822 г., първото взаимно училище, чиито основи положил отец Стефан Иванов през 1850 г., както и читалище „Напредък”, открито на 13 юли 1869 г. След Освобождението се издига нова сграда на църквата, която е завършена през 1895 г. и е осветена от митрополит Климент (Васил Друмев).
Църквата „Св. Георги” в Долна Оряховица е построена през 1870 г., а тази в с. Върбица е основана през 1858 г. Сегашната й сграда се предполага, че е от 1884 г.
Храмов празник има и църквата „Св. Георги” в с. Иванча, община Полски Тръмбеш, построена през 1844 г.
В община Лясковец - в града и с. Джулюница са другите две църкви, празнуващи на Гергьовден. Старата църква „Св. Георги” в Лясковец била построена през 1847 г., по-късно съборена, а мястото й е продадено. Над входа на църквата имало надпис „Соградиса сия црков 1847 иждивением мали и велики”. Между 1906 г. и 1908 г. е построена нова църква на съседно място, където е и днешната сграда. Църквата е съборена от земетресението през 1913 г. и възобновена през 1914-1915 година със средства дадени от Петър х. Пенков, Йорго х. Д. Кондев и Димо Прапинов. Църквата се намира в местността Чертовец.
Над 200-годишна е историята на църквата „Св. Георги” в с. Камен, община Стражица. Тя е построена през 1809 г. след получаването на султанския ферман и съгласно тогавашните разпоредби на османската власт, е частично вкопана в земята. През 1857 г. храмовата сграда изгаря до основи, а с нея и всички книжа и документи. Храмът е възстановен върху старите каменни основи, като е удължен и издигнат на по-голяма височина. Тогавашният енорийски свещеник отец Димитър Кочев проявил голямо усърдие по възстановяването на храма, с което си спечелил завистта и омразата на турското население. Веднъж, когато се завръщал от близкото село Асеново, отец Димитър бил завързан от турците за едно дърво и изгорен жив.
Енорийската църква „Св. Георги Победоносец” в с. Беброво, община Елена, е строена през 1835 г., а по време на Руско-турската освободителна война изгоряла. След Освобождението била възстановена в първоначалния си вид.
Ана Райковска
