Празниците отминаха и животът започна да си тече по познатия начин. Хората ходят на работа, връщат се, гледат някой мач и пийват в някое заведение. Много по-различен е животът за Кирил Ганчев, който от години е бездомник. Често може да бъде забелязан в района на Старото военно училище. Всъщност там е неговият "дом", само на метри от Дирекция "Социално подпомагане". Той беше така добър да ни покаже къде спи и как се справя с предизвикателствата на живота. Разказът му беше откровен, затова се различава от онези, които представят авторите си за жертви на съвременната глобализация.
На метри от "Социално подпомагане"
Кирчо, както го наричат познатите му, е само на 35 години. Роден е в Горна Оряховица, но от дете е захвърлен по домовете. Там преминава детството му. За него не иска да говори много, но е благодарен, че поне е имал покрив над главата си. Като навършил 18 години обаче му се наложило да спи под открито небе. Лятото било добре, но зимата трябвало да си търси подслон. Тогава осъзнал, че е бездомник и трябва да оцелява. Спал е къде ли не, но най-уютно се чувствал в шахтите на Паровата централа, където изкарал години. По-късно започнали да го гонят от там и трябвало да търси нов подслон. Идеално жилище се оказала бившата сграда на Агенцията за закрила на детето, която се намира в Старото военно училище. Тя е сред оцелелите от Водния проект, а от Областна администрация обясниха, че е общинска собственост. Според Кирил е символично, че се е настанил само на метри от "Социално подпомагане", а никой не му помага да стъпи на крака и да заживее сносен живот.
Обстановка от концлагер
Кирчо въвежда екипа ни в своя "дом". Картината е потресаваща и като цяло не е за хора със слаби нерви. В старите помещения има купища с дрехи. Всяка стая се ползва от различен бездомник. А тази на Кирчо има прозорци и врата.
Миризмата е потресаваща. Урина и всевъзможни отпадъци създават усещане за концлагер. Кирчо предупреждава, че не мирише от него, а ситуацията е такава от предишните ползватели. Показва и мебелировката си. Два изпокъсани стола му служат за легло. Друго няма. За електричество и вода не може да става и дума. Кабелите от стените отдавна са откраднати. На тях все още са запазени красиви детски рисунки от вълшебни и горски приказки.
6 години в затвора и без лична карта
Кирил Ганчев твърди, че е работлив и единственото нещо, което желае, е да си намери работа. Но и при него стои въпросът с липсата на лична карта. Историята му е объркана и противоречива. Твърди, че не е конфликтна личност, изкарвал си прехраната през всичките години, като го наемали да работи на частно. Понякога просел, за да не умре от глад и при един такъв случай си изпатил сериозно. Обвинили го, че е нападнал човек, осъдили го на 6 години затвор, които излежал. Твърди, че нищо лошо не е направил, но бил набеден. Така или иначе Киро е убеден, че личната му карта останала в Съда или в затвора. Самият той не знае какво се е случило. Наел адвокатка, която само му взела парите, но не свършила нищо, затова младият мъж отново се оказал без лични документи. И, разбира се, в момента няма пари да си извади нови. Трябва му акт за раждане, с който не разполага. Всъщност Кирил Ганчев в момента е никой. Затова и не го искат на работа. Разплаква се докато разказва и заеквайки казва, че не иска вече да проси.
Хапчета от контейнера
Случайно виждаме опаковки от лекарства. Кирил казва, че ги намерил в контейнерите. Не знаел за какво са, но ги пиел, ако настине, защото времето било още студено. Твърди, че не го е страх, един път се живеело и един път се умирало. Но се радва, че не се е разболявал сериозно, бил издържлив, стараел се да се пази, за да може да работи.
За родителите си знае малко. И двамата са покойници, дори го викали, когато майка му починала, но той казал, че не разбира нищо и няма пари за погребения. От родителите си няма и наследство. Майка му се била женила няколко пъти. Имал и брат, който страдал от шизофрения. Не знае къде е сега. Преди поддържал връзка с приятелите си от домовете, но те нямали телефон, за да се намерят. Кирил има стар апарат, който стои постоянно до него, ако някой му се обади за работа.
Без мечти и бъдеще
Кирил казва, че няма мечти. Вечер заспивал без надежда. Не се надява на нищо. Иска само да работи и някой да му се довери. Твърди, че му омръзнало да иска пари от хората, но гладът бил страшен и трудно се издържал. Затова и днес ходи да проси. Страх го е да си оставя храната в обитаваната от него стая. Влизали други бездомници и му я изяждали. Вземали всичко, затова гледа да носи вещите със себе си. Бъдещето е непонятно за него. Твърди, че не пие и не взема наркотици като повечето хора на улицата. Защо обаче един 35-годишен мъж, в разцвета на силите си, не може да живее нормално и да се труди като всички останали? Това е въпросът, на който искаме да си отговорим. И дали Кирил ще стане нормален човек, ако си намери работа? Или ще продължи да спи сред боклуците и да проси, за да оцелява? Твърде вероятно е да избере по-лесния път - на жертва и захвърлен от обществото. Ще бъде хубаво обаче да видим дали той няма да е приятното изключение, все пак всеки човек има нужда от втори шанс. Дано Киро да го получи.
Михаил Михалев
