Доц. д-р Лъчезар Маринов е сред най-добрите детски ревмокардиолози в България. Работи в университетската болница „Св. Марина“ във Варна и е част от Катедрата по педиатрия. Специализирал е в Медицинския факултет на Университет „Рене Декарт” – Париж и в Медицинския факултет на Университет „Пиер и Мари Кюри”. Основните му научни интереси са в областта на педиатричната наука, детската кардиология, вродените сърдечни малформации, ритъмните и проводни нарушения. Той беше във Велико Търново за да вземе участие в Четвъртата конференция посветена на „Социално значимите заболявания в детската възраст“.
-Оповестихте тревожни данни за хипертонията при децата колко от подрастващите страдат от високо кръвно налягане?
-Хипертонията е доказано социално значимо заболяване при възрастното население, но за съжаление влезе в тази рубрика и при децата. Честотата на заболяването при децата, допреди 20 години, се движеше между 5-7 процента, средно за България и за европейските страни. За съжаление последните години тази честота нараства. Според различни източници заболяването вече наближава до 17% при децата, което никак не е малко и е тревожен факт.
- На какво се дължи тази стряскаща статистика?
- Няколко са рисковите фактори за развитие на хипертония. На първо място това е генетичния фактор. За съжаление, по данните на кардиолозите за възрастни в България, хипертониците са над 2 милиона. Което показва, че почти във всяко българско семейство има поне един хипертоник. Да не говорим за усложненията, които настъпват при хипертониците с повишаване на възрастта. Това са инфарктни и инсулти, с които заболявания ние водим класацията в Европа. Така излиза, че едно дете в семейството винаги има свой роднина с хипертония. За съжаление има и деца, чийто родители са преживяли инфаркт или инсулт на възраст под 55-годишна възраст. Целта е да се издирят тези деца, тези семейства и да се провежда активна профилактика. Важно е да се контролират стойностите на артериалното налягане и ако се забележи, че има тенденция за повишаване, те да бъдат консултиране с детски кардиолог. За да се уточни каква е хипертонията, причината степента, наличие или не на органни увреждания. Това е важно за бъдещето на въпросното дете.
- Храната и заседналия начин на живот по какъв начин се отразяват на хипертонията?
- Другият начин на лечение на хипертонията е така нареченото немедикаментозно лечение. Това значи промяна в начина на живот- към здравословен начин на живот. На първо място трябва да се ограничи консумацията на сол. За възрастните е до 5 грама на ден. Българинът консумира в пъти по-високо количество сол. Трябва да се ограничат статичните заболявания. Тоест стоенето пред компютъра, лаптопа. За съжаление това са новите технологии, които напредват, всяко дете има смартфон. Главите им са „заровени“ в тях. Това не трябва да продължава повече от два часа на ден. Те трябва да играят и да спортуват максимално. Децата трябва да играят най-малко един час навън, такива са последните изисквания.
- Увеличават ли се случаите на новородени с пороци на сърцето?
- Честотата средната е около 700-800 новородени на година. Половината от тях са с по-тежки случаи, при тях се налага лечение за затваряне на някои от тези дефекти или оперативна намеса. Но все пак навлиза и пренаталната ехокардиография, при която могат да бъдат открити тежки заболявания още при плода и бременността може да бъде прекъсната. Особено при тези семейства, които са имали от предходни бременности деца с вродени пороци.
- Как оценявате развитието на детската кардиохирургия в България?
- Детска кардиохирургия се извършва само в София. В Националната кардиологична болница, там се лекуват и вродените малформации при децата. Има четирима брилянтни детски хирурзи, които вървят напред. Мога да кажа, че почти всички нови техники, които са достъпни по света, с изключение на някои много сложни процедури, за които нямаме апаратура, се извършват в София. Успехите са доста добри.
- Повиши ли се културата на българина и какво се прави за профилактиката и превенцията на хипертонията?
- Честно да ви кажа, малко съм скептичен по отношение на културата, която малко ни изоставя. Основната информация, която получават младите родители, е от интернет. Младите майчета влизат в любими сайтове и четат. Там пише всеки, това не са лицензирани публикации. Някой може наистина да пострада, ако прочете нещо там и реши да го прилага на детето си. По-добре да се консултира с личния си лекар, с педиатъра, с детския кардиолог, ако се касае за сърдечно заболяване.
Михаил МИХАЛЕВ
