„Остен“ е първият сатиричен български вестник след Освобождението. Излиза в старата българска столица Търново през 1879 година. Негов главен редактор става не кой да е, а Петко Славейков. Със своите вестници, фейлетони и всички публикации, дори днес той превъзхожда много съвременни майстори на перото. Неговият талант да напипва и налучква най-точно болното място на проблема и да го решава с хумор и директност, го прави бележит и неповторим публицист. И сякаш по онова време политическите интриги са върлували в страната като пандемия. Нещо подобно на съвремието.
Против алчността на чиновниците
„Остен” е срещу всичко отживяло, гнило и тъпо в българския живот, против алчността на чиновниците. Вестникът откликва и на работата в Учредителното събрание и главната му мишена са консерваторите:
„Победени в Камарата
По въпроса за Сената,
Побегнали гологлави
И се скрили във сената.”
С такива стихотворения и фейлетони Славейков не прощава на привържениците на консерваторите и ги атакува по един интелигентен и забавен начин, типичен за стила му. Когато събранието било закрито в брой от 20 април 1879 година, той помества във вестника духовита статийка „На разиждание”, в която прави преглед на неговата работа и препоръчва:
„Първо и първо, да съблечем от вчера още чуждата и навреме(то) навлечената нам нотабилска руба и да се облечем в народното си облекло на равенството... Второ, преди да тръгнем из Търново, да се постараем да изперем в бистрите струи на „Етър” съвестта си от всички нечисти помисли...” И на трето място се препоръчва на либералите да станат „консерватори”, за да запазят извоюваното, а на консерваторите да станат „либерали”, за да създадат още по-либерални постановления.
Спор за произхода на княза
По времето на „Остен” в страната избухват спорове какъв да бъде произходът на княза. Обнадежден от идеята, че князът трябва да е българин, Александър Екзарх си издига кандидатурата и търси помощ и подкрепа от стария си приятел Петко Славейков. Но големият публицист не се поддава на празни приказки, загърбва облагите, които му се предлагат в случай на подкрепа от негова страна, и подобаващо отговаря в първия брой на „Остен”. Хранейки уважение към стария и заслужил възрожденски деец, Славейков не приема сериозно неговите аспирации към трона. Симеон Радев твърди, че в прокламациите си Александър Екзарх отправял обещания, напомнящи реториката на атинските политици от комедиите на Аристофан. Това ясно го е разбрал и самият Славейков. Доказателството е прочутото му отворено писмо, публикувано в брой 1 на вестник "Остен" от 5 март 1879 г. Тактичен, но и откровен, П. Р. Славейков отбелязва, че "ако би поискали някои да сторят тази глупост да Ви изберат, аз няма николко да се противя, черно зърно противу Вас няма да пусна и като навикнал отдавна да претърпявам много глупости на сънародниците си, ще претърпя стоически и тази глупост, но да сторя аз сам тази глупост: да ида да Ви препоръчвам и да ги съветвам Вас да изберат, това не мога да направя". А по-късно Славейков казва "Защото и като челяк, а още и като депутат сега искам по начала да ся водя. А най-първото у мене начало, основано на народния ни характер, е или всички да бъдем князове и владеющи, или всинца роби и владееми. Да изберем княз от нас си, а не чужденец, това ще да е съвсем противно на нашия славеноболгарски характер и на историята, която ни разправя какво сме правили друг път в таквиз случаи... А най-последното е, простете ми, да Ви кажа искрено: защото, както и да е, но аз не намирам Ваше Благородие мунасип за княз.”
В битка за свободата на печата
И в „Остен” Славейков намира за нужно да брани свободата на печата. В статийката „Марица и нейната юзда” той пише: „Кротката и сериозна българска „Марица” плаче и ридае задето Народното събрание постановило да има пълна свобода на печата. Тя се не посвенява ни най-малко да изкаже своето искрено и дълбоко желание, за да се удари на народа юзда, защото без такава юзда по нейно мнение той бедствува да пропадне...” „Остен” е малко познат вестник, но в него Славейков е показал силата на хумористичния си талант, разгърнат в условията на свободата във целия му блясък.
Михаил МИХАЛЕВ
