Наближава Баба Марта и всеки ще се окичи с мартеница за здраве. Традицията е стара колкото България, но това самобитно наше творение отдавна се е превърнало в цяла бизнес индустрия. Предимствата на този вид стока са много, но основните са, че за нея има милиони купувачи, не се разваля и каквото не се продаде тази година, ще се пласира през следващата.
След 10 ноември класическата мартеница претърпя много трансформации, а модите се редяха една след друга, следвайки любимите на децата анимационни филми и повеите от Западната култура. Накичени с всякакви фигурки, най-популярни имена и какво ли още не, често от традиционната мартеница не оставаше нищо и стигаше до откровен кич. Хубавите мартеници, с модели от стари времена, направени от естествени български прежди и конци, можеха да се намерят само на скромната сергия на някоя възрастна женица. И това време мина по реда си, но ни заля китайският внос и тогава правенето на мартеници прие такива мащаби, на които могат да завидят много сектори на икономиката ни.
Цели градчета и села
се издържат от мартеници
Български фирми, които са се специализирали в тази дейност, внасят от Китай, защото е много евтино, всичко – готовата пресукана, задължително изкуствена прежда, синци, мъниста и всякакви фигурки, картончетата, на които се поставят мартениците, поздравителни картички, малките секретни игли за закачване, телбода и целофановите опаковки. От сръчните българи се иска само да ги сглобят и опаковат. Дава се мостра, която трябва да се следва, на работниците се осигурява телбод и перфоратор. И макар че в този бизнес са мобилизирани хиляди и тази работа, като всяка работа, не е за всеки. Иска се голямо търпение и здрави нерви.
Оставяме настрана некоректните фирми, но от читавите работодатели семейства си докарват хиляди необлагаеми левове като допълнителен доход за една кампания, която трае повече от половин година и приключва през втората половина на януари. А сама пенсионерка на село, с къща, градина и животни, без да си дава голям зор и да си зарязва домакинската работа, прави за този период около 25 000 мартеници за общо 800 лв.
За многото труд при направата на една мартеница се дават жълти стотинки, а после на пазара същите се търгуват между 80 стотинки и лев. Мърморене за ниското заплащане има, но е и протести. Даже в пунктовете за разпределяне на материалите хората се надпреварват кой повече ще вземе, защото за тях това е сигурен доход. Пък и никой не ги кара насила.
10 операции
за 3 стотинки
Ще дам пример за една от най-простичките мартеници. Първо се нарязва предварително усуканият шнур на 30 см. В единия край се прави възел, с много тънка тел се прекарва шнурът през фигурката (сърчице, детелинка, котва…). От двете страни на фигурката се правят възли, за да не играе. Прави се възел и в другия край на шнура. На продълговато картонче се опъва мартеницата-гривна, като двата края на шнура минават отзад на картончето. Опакова се в целофан, затваря се с телбод и накрая се перфорира, за да може мартеницата да се наниже на стелаж. За 5 стотинки се нижат на гривничка по 12 мъниста, а 10 стотинки дават за Пижо и Пенда, като след направата им, на момъка се лепят със силикон миниатюрни папионка и калпак, а на Пенда – руси плитки, корона и жабо. Процедурата за опаковане е задължителна. Една от тези „скъпо” платени мартеници отнема на майсторка повече от половин час. Затова най-предпочитани са простичките модели, защото, като им свикне човек, може да направи много бройки за кратко време. Част от тези китайско-български мартеници се пускат и на специализираните базари покрай Баба Марта, но повечето са предназначени за големите търговски вериги.
На майсторите, които продават,
никой не им знае броя
Не е и нужда такава статистика, всеки знае, че са много. Научени от деца да правят мартеници, уменията на тези хора преминават в хоби, а после на преден план излиза силният мотив да изкарат някой лев. Някои от тези майстори навъртяха доста години „стаж”, други тепърва се впускат. От последната група е Магдалина Кънева от Велико Търново, която притежава сувенирен магазин на ул. „Стефан Стамболов”. Тя се занимава с мартеници от две години, започнала малко като на шега. „Зимата е сезон, в който няма работа, защото туристите са малко и се хванах първо, за да си запълня времето и още, защото мартениците са нещо, с което може да се докара някакъв доход в този неактивен сезон. Смея да твърдя, че аз не съм от майсторките. Сама си измислям моделите, черпя идеи и от интернет, но се стремя да не са едно към едно от видяното. Искам да са си по-скоро мои”.
Магдалина Кънева се снабдява с конци и мъниста от търновски магазини, ходи и до София и Пловдив. Твърди, че в 80 на сто от мартеничките й използва естествена вълна и прежда. Гледа повечето от мънистата да са дървени, по-близо да традицията. Има и от метал, и от пластмаса, но няма как и без тях, защото вкусовете са най-различни.
Родните традиционни мартеници
достойно се връщат на пазара
Не само заради моделите, от които е изхвърлен кичът. Креативни производители са улучили пазарната ниша и предлагат на едро материали за мартеници родно производство. Така че, за успокоение на клиентите да кажем – не всичко е китайско. Български опаковки, вълна, конци и картички използва не само Магдалина Кънева, но и повечето индивидуални майстори-търговци, които продават на базара. Такива са нейните наблюдения. За втора година ще се пробва да предложи на базара своите мартеници и вече си е платила в Общината. Прави забележка обаче, че великотърновският според нея е един от най-скъпите. Цената е 8 лв. за 1 квадратен метър от години. За сравнение, в Пловдив плащат същата цена, но за два квадратни метра, а до миналата година са плащали по 4 лв. за тази двойно по-голяма търговска площ.
Ана Райковска
