- Г-н Карабаджаков, през миналата година отношенията ни с побратимените на Велико Търново градове като че ли останаха само на хартия. Освен посещението Ви в Охрид начело на делегация и участие на два града в борсата „Културен туризъм” май друго не се случи. Така ли е и на какво се дължи това?
- По принцип, контактите с побратимените градове са най-вече в областта на културния обмен и обмен на делегации. Почти нямаме градове, с които да правим сериозен бизнес, защото при свободния пазар Общината като посредник е вече анахронизъм. Въпреки това най-добри и най-трайни контакти имаме с Твер. Всяка година ходим на празника на този руски град. С него имаме най-честия обмен на делегации. Ние сме побратимени с 26 града, но с много от тях нямаме осъществени съвместни инициативи, защото са на ниво меморандум. Имаме и различни законодателства, което затруднява сключването на договори за сътрудничество. През миналата 2017 г., през юли, наша делегация от Общинския съвет и кметът г-н Панов посетиха Бурса, която дари две детски площадки на Велико Търново.
Не бих казал, че са занемарени връзките ни с побратимените градове, но има едно негативно отношение на част от гражданството, която си мисли, че общинарите ходят само на екскурзии. Това усещане идва от там, че няма конкретни резултати. Не може обменът ни да е особено интензивен. Отива в сферата на голямата политика. Знаете, че Азербайджан направи голямо дарение за Трапезица. Нашият интерес към тази страна, освен че е атрактивна и красива туристическа дестинация, е и към газовия хъб. В същото време, отношенията ни пък с Армения линеят, тъй като двете държави са в един перманентен конфликт, съпроводен с военни действия. Ако отидем в Армения, ще се разсърди Азербайджан. Отношенията между Армения и Турция също са обтегнати, още от 1912 г. Ще се разсърди и Турция. Не е въпрос на незаинтересованост от наша страна, но международните отношения са сложна материя. За съжаление, когато на държавно ниво има проблеми, страдат побратимените градове.
- Нямаше делегации от тези градове на празника на Велико Търново. Байон преди време участва години наред в туристическата ни борса, а и той се загуби… Да не би да ни неглижират?
- Не, едва ли, но може би трябва по-активно да поддържаме контактите. От друга страна, всичко това е съпроводено и с разходването на обществен ресурс. Едно ходене до Китай струва най-малко 2-3 хиляди лева. Това са пари на данъкоплатеца и не може с лека ръка да се харчи. А и Общинското ръководство има и по-сериозни проблеми и грижи. Случаят с Байон е по-особен. В Общинския съвет на този френски град имаше една жена, което отговаряше за международните отношения – Мари-Елен, която за съжаление почина. Тя беше моторът на нашите двустранни отношения. Понякога и личностите играят роля за интензивността на тези контакти. Тези отношения, доколкото ги има или са недостатъчни, много често са в резултат на конкретното присъствие на някой, участващ в този процес. Подобно е и с Твер, където отношенията не са само институционални. Там живееше от дълги години човек от български произход – Камен Колев, който работеше почти като наш посланик там. Той също почина преди две години и аз с това си обяснявам и недостатъчната активност през 2017 г. и това, че не успяха да дойдат на нашия празник. След неговата кончина ние изведнъж се оказахме без наш представител там.
Нашият кмет ходи, създава контакти в други градове, но то не е достатъчно. Зад един такъв първоначален контакт на добра воля стоят много процедури и процеси след това. Не е толкова лесно. Идва представител от Брага, Португалия. Освен стар град, със стар университет, той е и инкубатор за IT технологии. Имахме сериозно намерение да се побратим с този град, но засега нещата стават бавно. Нямаме още обратен резултат. С Брага имаме сключен само меморандум.
- Почерпихме ли опит от побратимените градове – стари столици за опазване на културното ни наследство?
- Да, разбира се. Най-динамичен е френският проект за старите градове. Сега разработваме проекта за старите столици. Има внесен и законопроект за това. Инициатор е Велико Търново. Моето лично мнение е, че ние трябва да се побратимяваме по принцип най-вече с градове от Европейския съюз. Малко екзотично ми звучи да се побратимяваме с Алма Ата, например. Коренно различни са културите, нещата, които движат държавите също. Друга политическа система, други нрави. Функцията на побратимяването не трябва да търси екзотика и нови туристически дестинации. Трябва да търсим ползотворното сътрудничество между два града. Така например, един от първите ни побратимени градове е Асти, Италия. Той е един малък, старинен град, прекрасен като Търново, в който аз в друго битие съм ходил. Но от много години Италия си има други приоритети и проблеми и връзките ни са занемарени. Иначе поддържаме кореспонденция, когато наближат празници.
- Когато кандидатствахме за Европейска столица на културата, нашите побратимени европейски градове подкрепиха ли ни?
- Абсолютно. От всички получихме декларативни писма с подкрепа. Само че, критериите за определяне на Европейската столица бяха по-различни при вземането на решение. Аз мисля, че Пловдив си заслужаваше да спечели. Почти не съм участвал в този процес, но моето мнение е, че по-добре е, че не станахме, защото нямаше да можем да си оправим общинския бюджет с години напред. Знам го от градове, които са били вече културни столици. Въпреки че през 2019 г. в Пловдив предстои еманацията на тази идея, за мене тя е поостаряла. Може би трябва да се намери някаква друга форма да се търси културното сближаване, което е най-вече в един присъединителен период на някоя държава.
- Ще поканите ли за празника на Търново тази година побратимените градове?
- Да, всяка година протоколно ги каним. Каним ги и на туристическата борса. Поемаме част от логистиката и разходите по едни такива контакти, което не е без значение. Хората искат да имат асфалтирани улици, да им светят лампите и пешеходните пътеки да се виждат добре. Знаете ли колко ги интересуват побратимените ни отношения със Сиян, да кажем… Общината не може да си позволи да праща непрекъснато хора в чужбина. Имаме много предложения от какви ли не екзотични страни за такъв вид контакти, включително Индонезия. Но е въпрос на преценка. Търсим устойчиви градове.
- И кои други предложения за побратимяване са постъпили?
- От Азербайджан ни предложиха един техен град, Нахчеван се казва. Родно място на бившия президент Гайдар Алиев. То е в една анексирана от арменците територия и за да се отиде до този град, трябва да се прелети през Иран, за да се заобиколи тази зона. Още не сме ходили да направим контактите, защото е неустойчиво и опасно място. Не за нас самите, а за бъдещето. Все още там има военни инциденти. Може би ще потърсим друг град, но бъдещето ще покаже.
- Какво предстои през 2018 г.?
- Предстои визита в Краков през март. Пак в този град, стара столица на Полша, ще има конференция на тема „Историческите градове. Гражданите и посетителите в търсене на качество и комфорт”. Под егидата е на Организацията на градовете с историческо наследство. Ще се проведе на 1 и 2 май. Има отправена покана към Община Велико Търново да изпрати свой представител. Конференцията е свързана с модерните теории за туризма, за урбанистиката. Но ето. Хората поемат само една вечеря и всичко останало трябва да бъде за сметка на участващите, което ще е около 1500 лв. за два дни. Аз съм компетентен по въпросите за културно-историческото наследство и туризма, но не мога да си позволя да ходя навсякъде. Още по-малко кметът. Той е толкова зает! А няколко дни да отсъства са много за един кмет. Ще ходим и на празника на Бурса. Празниците на градовете са един лакмус за устойчивостта на отношенията между побратимените градове. Лошото е, че тези отношения не водят до един по-интензивен обмен на туристи, още повече на бизнес.
Ана РАЙКОВСКА
