Паметна плоча на Бончо Бочев бе открита днес в Поликраище. Инициативата бе на Библиотеката към НЧ „Развитие 1884“, със съдействието на Кметството и с финансовата подкрепа на председателя на ПКК „Росица Поликраище“ Марин Богомилов.
Плочата е поставена на къщата, в която е живял Бончо Бочев. Предишната е била поставена във връзка с 80-годишнината от рождението му - на 2 ноември 1979 г., но пада и се чупи. 43 г. по-късно жителите на Поликраище повтарят родолюбивата инициатива.
Бончо Бочев е основател и дългогодишен диригент на детския хор „Бодра смяна”. Роден е на днешната дата през 1899 г. в Поликраище. Първите си стъпки прави на сцената на местното читалище, където е ръководил тригласен хор, детски оркестър с устни хармонички и е поставил пиесите „Змейова сватба”, „Али баба и четиридесетте разбойника”, „Снежанка и седемте джуджета” и оперетата „Иванов Павел”.
През 1939 г. създава Хора на софийските славейчета. Това е качествено ново явление в детското хорово пеене в България по онова време. 1 януари 1947 г. е рождената дата на хор „Бодра смяна”. И точно тук самобитната творческа личност на Бончо Бочев се разгръща всецяло и пълноценно. С много любов, самоотверженост и трудолюбие той изгражда хоров колектив с големи интерпретаторски възможности. Всъщност той е самоук диригент, тъй като в далечните години на своята младост и професионално съзряване не е имало къде и от кого да се учи на „занаят“. „Викайки на помощ неволята“, той се принуждава в процеса на работата сам да открива истините на хоровото пеене. За българското хорово изкуство Бончо Бочев е емблематична личност. От рождението му са изминали 123 г., а от смъртта му – 47. А сякаш всичко това е било толкова отдавна и обществото е забравило, че e имало един „чародеец“, който с изкуството си го е издигал на космически висоти, изпълнявайки своята апостолска мисия на земята, защото не е можел да бъде друг. Воден от непогрешимата си интуиция, с широк артистичен замах и вътрешна убеденост, Бончо Бочев е създал българската школа в детското хорово пеене, чиито принципи са намерили много последователи у нас и по света. Името му се е превърнало в символ на висок професионализъм, съчетан със завладяващ артистизъм и спонтанно въздействие върху слушателите. Затова то ще остане завинаги в българския музикален летопис като образец на родолюбие, на себераздаване и на невероятен талант. А ние, родените в с. Поликраище, трябва да се гордеем, да пазим и тачим историята на този легендарен наш съселянин и да я предаваме на поколенията след нас. Дълбок поклон пред един от колосите на българската хорова музика – Бончо Бочев. Да бъде вечна паметта му, споделят от Библиотеката в Поликарище.
Плочата бе открита от библиотекаря Татяна Кушева и от проф. Георги Георгиев, който се е срещал на живо с Бончо Бочев и е присъствал на концертите на хор „Бодра смяна” в София.
