С тържествена църковна литургия на 30 ноември отбелязваме християнския празник Андреевден. Този ден е посветен на свети апостол Андрей Първозвани, който пръв сред апостолите тръгнал след Христос.
Денят поставя началото на зимния цикъл празници в народния календар на българина. Наричат празника Едрей, Едринден или Дрейовден, защото Слънцето помръдва колкото „пиле у яйце“. Според народните астрономически познания, денят започва да нараства колкото иглен връх. Казват, че „Андрей прогонва зимата и дългите нощи“. Народът ни вярвал, че на този ден всичко наедрява „колкото едно просено зърно“, колкото е „скокът на петел на праг“. Тези представи са в основата на обредите, типични за празника, с които се цели да се осигури плодородие през следващата година.
В навечерието на Андреевден или рано сутринта на празника, стопанката слага на огнището в ново гърне жито, царевица, леща или боб. „Надуването“ на зърната в народната етимология се свързва с „наедряването“ на различните култури и с плодородието.
Сутринта на празника раздават на всички в къщата да хапнат от това вариво, слагат от него в храната на добитъка и на кокошките, за да е голям приплодът им. Хвърлят част от сварените зърна нагоре в огнището, с пожелание посевите да растат високи и да наедряват. Познато наричане е: „Царевиците над стрехите, пшениците под стрехите!“. В изяждането на варивото задължително участват младите невести и децата, за да „наедреят“ – да забременеят жените и да пораснат децата. На този ден чистят житото, което ще отнесат на воденицата, с пожелание да има повече брашно. Стопанките приготвят прясна пита от всички видове брашно или колаче с издълбана в средата дупка, която се запълва с просо. На съседите дават малко от варивото и питата „за здраве“. Позната е обредната практика да не се раздава извън дома, за да не се „изнесе“ берекетът от къщата.
В планинските райони на север от Стара планина, както и в Западна България, денят на св. Андрей се почита за предпазване от мечки и е познат като Мечкин ден. Тази представа е свързана с народната приказка за св. Андрей и мечката. В нея се разказва за светец, който живеел самотно в гората като отшелник и обработвал с вола си малката нива, но една мечка нападнала и изяла добичето му. Св. Андрей заловил мечката, впрегнал я в ралото и така изорал нивата си. След това яхнал дивия звяр и слязъл в близкия манастир.
В народните представи св. Андрей се осмисля като покровител на мечките, а в миналото вярвали, че мечкаринът носи здраве. За това рано сутринта, още преди да се е показало слънцето, най-възрастната жена в къщата взема шепа варена царевица или боб, хвърля ги нагоре в комина на огнището и казва: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия, да не ядеш човеците и стоката!“. В някои селища за мечката оставят на вратата нанизана на канап варена царевица. Зърна оставят и в четирите ъгъла на къщата с думите: „На ти, мечко, за душата!“. Така с магически заклинания българинът се надявал да умилостиви животното, да предизвика доброто, да дойдат късмет, плодородие и дълголетие.
Народните предания разказват, че мечката е произлязла от момиче. Според едни то е било добро и бедно заварениче, а според други – лошо. Двойствеността присъства и в символиката на мечката, и в изобразяването й като централен персонаж на много народни приказки. Вярва се, че ако на Андреевден денят се събужда полека, то мечката прави точно обратното – поема към зимното си леговище. За да го стори, трябва да бъде изпратена с храна и добри пожелания.
Мечката се приема за враг на вълка. Тя предпазва от болести, а косъм от нея се използва за кадене против уплаха. Някога са вярвали, че само мечка стръвница се убива, а другите мечки наричали с галеното „баба Меца“. Мечката се прибира в зимното си леговище на 29 август – Секновение и излиза от него на 25 март – Благовец. Тогава мечката се къпела в реките и водите ставали лековити.
На Андреевден всеки гледа да захване някаква работа, за да е успешна. Рибарите по южното Черноморие почитат св. Андрей, заедно със св. Никола, като покровител на морските бури.
На празничната трапеза на Андреевден се нарежда варено жито, нахут, царевични зърна, фасул и пита. Гости посрещат имениците Андрей, Андриана, Андреа, Адриета и техните производни, нека да им пожелаем здраве и късмет.
Изготвил Теменуга Йорданова, етнолог
