Изложбата ,,Емоционални бежанци“ представиха снощи Анастасия Тонкова, Мартин Митев и Венко Тонков. Експозицията в Изложбени зали „Рафаел Михайлов“ откри проф. д-р Владимир Аврамов от Факултета по изобразителни изкуства във ВТУ.
Ако проследим исторически връзката живопис - скулптура, едва ли ще се изненадаме от факта, че те са свързани в иманентен ,,брачен съюз“: известно е, че скулптурата е била обемния носител на покриващата я живопис в античния храм. От своя страна като псевдонатурност живописта ,,страстно“ диалогизира с пространствената искреност на ,,бялата си посестрима“… Скулптурата се оцветява, живописта манифестира своята триизмерност. Плюсът и минусът произвеждат необходимата за едно събитие енергия. Експанзитетът на Ася влиза в пряк контакт с балансираната гравитационност на Марто… Докато Венко наглед безсмислено строи своите деконструкции, подобно на малкото дете, което методично вдига своите пясъчни кули, обречени на разрушение, каза проф. Аврамов.
Той направи препратка с картините на Анастасия Тонкова и джуджетата миньори от приказката за Снежанка, защото и тя като тях се заравя в дълбокото, изследва, разкрива, изравя благородни субстанции (руди, цветни метали с характерните им цвят и форма, девствени кристали), находки с душа. И после ги поставя в услуга на изкушения да оползотвори енергията им.
Скъсвайки илюзорно с традициите на ,,образната“ скулптура, Мартин Митев я интерпретира чрез измененията и към условната фигуративност. Но, все пак, образността е в кръвта му. И той наистина ни я разкрива, но по-магичен начин: витален, фин, в който няма как да няма и колоритен момент. Тук уверено заявявам, че Марто вече е превърнал този модел в лична емблема, императив в творчеството си. В нормативна ,,кожа“ на своя магически трансформизъм– на медиатора, на помиряващия опозициите. Или пък на опозиция на помирението?
А какво прави Венко? – Нищо, ама нищо не прави (цитирам го)! Деструктира направени неща, префасонира ги, отнема им досегашната душевност, ами – съсипва ги. Съсипва ги точно толкова точно, колкото д-р Франкенщайн съшива своето чудовище. Само ще добавя – в неговия демиургичен транс аз по-скоро усещам спасяващият момент на ,,изкуственото дишане“. Венко рециклира душичките на обектите, давайки им възможност да загърбят предишните си животи в името на жизнено необходимата им глътка кислород, за да ,,прескочат трапа“ след операцията. Всъщност, той е изкусния хирург, осигуряващ новият живот, новата парадигма, новото амплоа на подопечните си невъзможности… Така че, прави повече ,,нищо“, приятелю! Твоето ,,нищо“, всъщност е ,,всичко“!, каза още проф. Аврамов.
Анастасия Тонкова и баща й Венко Тонков благодариха на всички присъстващи на изложбата и за възможността да представят творбите си в съвместната експозиция.
Мартин Митев разказа, че когато е дошъл да учи във Факултета по изобразително изкуство във Велико Търново от родния си град Русе, е намерил голяма подкрепа в лицето на Венко Тонков. Той отвори кръгозора ми извън етюдите, които рисувахме в средното училище, запозна ме с метала, камъка, дървото. Обичах да го гледам как прави своите скулптури. Той ме провокира да погледна извън границите на традиционното изкуство. Той беше стимул за мен да се развивам като автор, каза Митев, който впоследствие става колега на Тонков като преподавател във ФИИ. Някъде в процеса на тяхното общуване се родила и идеята за съвместна изложба и необходимостта от трети автор, който за завърши кръга, за да се допълват взаимно тримата.
Ние не сме бежанци в онзи смисъл на думата, който стана известен в последно време, но не намерихме друга дума, която по-ясно да опише как в един момент можем да страним емоционално от общото мислене и идеи. Емоциите са водещи, те дават отражение в нашето творчество и живот. На пръв поглед мои малки цветни скулптурки са просто едни заварени ламаринки - колкото с тях, толкова и без тях, но за мен това са емоции, нещата които са оставили отражения в душата ми. Това важи и за останалите творби в изложбата. Емоциите са обективът който задава фокуса на нашия живот, те са речния дъжд и лунните отражения по пътя на това да си бежанец в собствените си мисли и идеи, каза още Митев.
