Леля Катя преваля 70 години и по-голямата част от тях е прекарала в страх. Семейният й живот бил низ от унижения, подчинение и нерядко шамари. Съпругът й успял да я убеди, че не става за нищо, че тя е причината той да се ядосва и нейното поведение го принуждава да й посяга. Свикнала да си кротува и да се снишава, за да не го дразни. Цял живот леля Катя крила своята драма, но мъжът й се разболял от рак и насилието ескалирало. Един ден я пребил с желязна тръба толкова жестоко, че се наложило полиция да я спасява. Извеждат я от дома им и я отвеждат в приют. Малко след това обаче мъжът влязъл в болница. И тогава лекарите започват да тормозят жената, че е изоставила болния в този момент. Тя започнала да се прибира вкъщи да го гледа, но никога не оставала да спи при него, защото я било страх. И често си тръгвала от вкъщи отново със синини. В крайна сметка съпругът й починал. Седмица преди края, тя била плътно край него. За да изпълни своя дълг, вменяван й от хората и от децата.
Смъртта решава драмата на леля Катя, която едва ли щеше да намери сили да скъса със своя мъж-побойник. Нейната история е историята на много други жени, които търпят и крият живота си с насилник. Насилието в семейството е голям проблем и колкото и да ги крием, язвите непрекъснато се пукат. Всяка четвърта жена е бита от партньора си, казва статистиката. Но извън нея остават другите жертви – насилваните сексуално, емоционално и психически, поставените във финансова и социална зависимост, родители, малтретирани от децата си и още много, и много домашни трагедии, замитани под юргана на патриархалните ни домове.
Може ли системата да помогне на тези хора? Достатъчни ли са социалните услуги, за да спасят жертвите, които в много случаи развиват Стокхолмски синдром и обвиняват себе си за проявите на насилие в семейството? На тези въпроси се опитваме да отговорим с управителя на Кризисния център в Горна Оряховица Росица Иванова.
Това е една от най-новите социални услуги в Горна Оряховица, която заработи в края на юни - Кризисен център за хора, жертва на домашно насилие, трафик и други форми на експлоатация. Само за пет месеца Центърът вече е изпълнил капацитета си. В момента подслонява 18 души, от които 13 деца. Три от обитателите са бебета, като едното е дошло само на дни и целият му досегашен живот е в голямото семейство на социалната институция. Други три от децата са във възраст за детска градина, а останалите са ученици. През центъра, освен майки с деца, минават и възрастни хора, които също са жертви на брутално отношение от страна на близките си.
Кризисният център осигурява 24-часова грижа за хора, които са пожелали да скъсат с живота на жертви. Голяма част всъщност идват, придружени от полицаи, които са предотвратили поредната семейна драма. Зад тази бройка стоят още десетки жени и мъже, които не смеят да потърсят помощ или не вярват в помощта, оказвана от държавата.
Нашата цел е да им дадем сигурен дом и да им помогнем да започнат нов живот. За първата част от тази задача успяваме да се справим с помощта на партньорите от институциите и доброжелатели, но за втората част имаме нужда от още повече подкрепа и то на цялото общество, казва управителят на Центъра Росица Иванова.
Влязохме в нова сграда, която, слава Богу, беше направена добре и пригодена точно за нуждите на нашия Център. От там насетне ни трябваше доста помощ, за да я превърнем в дом. Много наши приятели, познати и колеги помогнаха – получихме много дарения, с които да направим обстановката семейна, особено за децата, разказва Иванова.
Много от хората, особено тези, водени от полицията след инцидент, идват с една дреха на гърба си. В Центъра те трябва да получат всичко – от гребен, четка и паста за зъби до облекло, обувки, бебешки колички и т.н. Всичко това идва от дарители. Екипът пък се старае да придаде домашен уют и да накара, поне хлапетата, да се чувстват в семейство.
Задачата на Центъра е да предоставя и всякаква помощ на жертвите на насилие в опитите им да започнат нов живот. Партньори в задачата са всички институции, до които опират – Община, Полиция, Прокуратура, Съд, Дирекция „Социално подпомагане”, Бюро по труда и т.н. Работят в партньорство и с Център „Мария”.
Кризисният център дава защита и подслон до 6 месеца. Накъде след това е въпросът, който възпира много жертви да напуснат своя насилник. Повечето са докарани до положение да вярват, че сами не са способни на нищо. Една от задачите на екипа в Центъра е да помогне на жертвите отново да повярват в себе си. Обикновено съдът постановява насилникът да бъде изведен от семейното жилище. Но не за всички жертви на домашно насилие това е решение, защото спомените оживяват. Такъв е слуаят с две от жените в Центъра, чийто срок за пребиваване скоро изтича. Търсим им евтини квартири, но когато те се дават през посредническа агенция, трябва да се платят едни 2-3 наема напред. Това е много трудно за хора, които тепърва започват отначало.
Ако обществеността знае какви са проблемите, може би заедно ще намерим решение. Ние имаме един кръг от дарители, които ни помагат с дрехи, обувки, играчки за децата. Искаме този кръг да се разшири и да се помага и след напускане на центъра. Желанието ни е хора, които могат да помогнат, да се свържат с нас и когато имаме нужда от подкрепата им, да им се обадим. Както например сега търсим квартири, ако някой има такава и може да я предостави без голяма предплата, нека ни потърси. Искаме да изпратим тези хора не с дрешката, с която са дошли, а облечени и обути като за сезона. Ще им трябват вероятно и мебели за новото им жилище. От такава помощ имаме нужда, обяснява Иванова.
Другото, което бихме искали и за което работим заедно с всички институции – партньори, е промяната на обществената нагласа. Затваряме си очите, а насилието е близо до нас. За някои хора това е начин на живот. Не можем да се правим, че не виждаме. Това се отнася и до децата. Знам, че на никого не му е приятно родителят му да е насилник, но това не бива да се приема. Намесете се – когато става въпрос за вашите родители, за близки, за познати. Подкрепете жертвата да се отскубне от този капан, в който е попаднала, казва Росица Иванова, която освен социален работник е и психолог по образование.
Колкото по-интелигентен и добре поставен в обществото е човек, толкова по-трудно прекъсва отровната връзка с насилника. Заради срама, заради страха от загубата на престиж, заради мисълта какво ще стане после – след шестте месеца в защитения Център. Затова и трябва промяна в нагласите на обществото.
Месец преди Коледа обаче основната задача на екипа е да направи Центъра топъл и уютен дом за своите обитатели по празника. Искат да направят тържество за децата с Дядо Коледа, подаръци и сладкиши. За това обаче имат нужда от подкрепа от дарители.
Услугата се предоставя по проект, който до юни 2023 г. се изпълнява от Общината, а след това ще стане делегирана държавна дейност. В момента няма недостиг за издръжката на настанените лица, но тепърва започва отоплителният сезон. Вероятно сметките за парното, което е на газ, ще дръпнат от парите за храна. Затова Центърът ще се радва на всяко дарение на хранителни продукти, а малките му обитатели ще са най-доволни на плодове и мляко. Имат нужда от много неща, които не успяват да си купят със свои средства. Списъкът е дълъг, но на първо място е библиотека с книги, настолни игри, боички, моливи, блокчета за децата. Центърът има хубав парк, но е нужна моторна косачка за поддръжка на поляната. Росица Иванова мечтае да направи и детска площадка за малките, ако някой дари оборудване. Памперси за деца, санитарни материали, домакински уреди – електрическа кана, сешоари, пасатор, миксер; бебешки храни, бебешки кошарки, кошчета и колички и още много неща, биха били полезни на хората, решили да градят нов живот.
Всеки, който има възможност и би искал да помогне, може да се свърже с Центъра на денонощния телефон 0879 104243 или на 0879 104254 – управител.
Елена ВЕЛКОВА
