Понеделник, 28 Nov 2022
            
Горна Оряховица Общество

Аврам Агов: Войната в Украйна върви към корейски вариант – дълга агония с взаимно изтощение

  29.08.2022 14:04
Аврам Агов: Войната в Украйна върви към корейски вариант – дълга агония с взаимно изтощение

Много е възможно войната в Украйна да повтори развоя на Корейската война – двете страни дълго да не могат да намерят нито военно, нито политическо решение на конфликта и да влязат в режим на взаимно изтощение години наред. За съжаление малка е вероятността да се намери скорошен и без ескалация на насилието изход, смята специалистът по източните въпроси Аврам Агов.

Роденият в Долна Оряховица Аврам Агов е най-добрият познавач на Далечния Изток, особено на Корея, сред българските учени. А новите му научни интереси вече включват и по-близките до нас части на Азия, включително териториите на бившата Османска империя.

Агов е живял дълго време в Сеул и е почетен гражданин на столицата на Южна Корея. От доста години е професор във факултета за изучаване на Азия на „Лангара Колидж” във Ванкувър и когато университетът се готвеше да навлезе в своята 50-та годишнина, обяви Агов за един от 49-те вдъхновяващи личности на „Лангара”. Наградата му бе дадена не само за изследователската и преподавателската работа в Университета, но и заради участието му в хуманитарните мисии на Фондация „Юджин Бел”, която се бори с туберкулозата в Северна Корея.

Аврам Агов преподава и в Университета на Британска Колумбия (UBC), а от миналата година е почетен хоноруван преподавател по история на Азия в индийския университет в щата Пенджаб, Индия. Именно проектът с индийските колеги го кара да разшири интересите си към Близкия Изток и Турция.

Проф. Агов е търсен анализатор на процесите в Азия и тази година има доста поле за изява не само заради Северна Корея, която е обичайният заподозрян за нагнетяване на напрежението, но и заради новата тема в списъка от световни конфликти - Тайван.

ЕСКАЛАЦИЯТА ПОКРАЙ ТАЙВАН И ВОЙНАТА В УКРАЙНА ПРАВЯТ ХИПОТЕЗАТА ЗА ТРЕТА СВЕТОВНА ВОЙНА НЕ ТОЛКОВА АБСУРДНА, АНАЛИЗИРА ПРОФ. АГОВ, КОЙТО ВСЕ ПАК Е ОПТИМИСТ ЗА РЕШАВАНЕТО ПОНЕ НА ПЪРВИЯ ПРОБЛЕМ.

Аврам Агов преподава във Ванкувър и Пенджаб и пътува по цял сват, но си остава долнооряховчанин. След толкова години по света официалният му адрес е на „Раховец” 8 в Долна Оряховица и името му е първо в избирателните списъци в родния му град. Тази година той стана и първият носител на новоучредения Почетен знак на Долна Оряховица.

И затова започваме дежурния си геополитически разговор през август с въпроса за родното място. Говорим за общите проблеми на малките селища по целия свят, които губят своите млади хора, заминаващи за големите градове.

-Как се промени Долна Оряховица през годините във вашите очи?

-ДОЛНА ОРЯХОВИЦА СЕ ОКАЗА

В ИЗВЕСТЕН СМИСЪЛ ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНА

И НЕ ПОСТРАДА ЧАК ТОЛКОВА

ОТ УЖАСНАТА ДЕМОГРАФСКА КРИЗА,

КОЯТО ОБЕЗЛИЧИ МНОГО ДРУГИ

МАЛКИ ГРАДЧЕТА И СЕЛА.

Да, вярно е, че по мое време в училището имаше по две паралелки от набор, а сега трудно правят една. Но все пак има живот в нашето градче и дори има оживление в последните години. Близостта до Горна Оряховица и Велико Търново помага. Младите хора могат да останат да живеят тук, а да учат и работят в съседните градове. Радвам се, че се и прави нещо за тях. Видях новите спортни площадки пълни и оживени до късно вечерта. Не казвам, че това е заслуга само на новия ни кмет (проектът беше започнат по време на предишния), но не мога да не отбележа, че сега имаме кмет, който е активен и на който му пука. Дано продължи тази тенденция хората да се връщат, да купуват къщи и да устройват живота си в Долна Оряховица.

-И от Долна Оряховица да тръгнем към новата точка във вашия живот – Пенджаб. Как се озовахте там?

-Всъщност досега връзката беше виртуална, но от новата учебна година ще имам лекции и на място в Университета в Джаландхар. По време на ковид ограниченията стана популярна програма за насърчаване на онлайн сътрудничеството между различни университети. Миналата есен нашият университет във Ванкувър започна работа по такава програма с колегите от Пенджаб. Направихме курс първо по антична история на Азия, а през пролетта и по нова история на континента. В този курс аз отговарям за Близкия изток, включително Османската империя и наследството й. Това е нещо ново за мен и разширява моите научни интереси. Това лято се възползвах от пътуванията си до Истанбул и Одрин, за да поработя и в тази насока.

-Върху какво работите извън преподаването?

-Правя проучване за медицинските мисии в Корея по време на войната и за съдбата на корейски сираци, изпратени в Европа по онова време. С това изследване беше свързано пътуването ми това лято до Полша, Румъния, стигнах дори до Украйна. В България също имах доста работа по тази тема.

-Има българско участие в Корейската война?

-ДА, БЛИЗО 200 МЕДИЦИ ОТ БЪЛГАРИЯ

СА ОКАЗВАЛИ ПОМОЩ

ПО ВРЕМЕ НА КОНФЛИКТА

И СЛЕД ТОВА.

Още в първите месеци на войната заминават лекарски бригади. Над 1000 медици от Източна Европа са участвали в тези мисии. Те устройват полеви болници, а после са помогнали и за основаването на здравната система на корейците. В първата бригада от България, която заминава през 1952 г., са участвали 58 души – лекари, сестри, помощен персонал заедно с оборудването. До края на войната има още няколко мисии.

В същото време източноевропейските страни приемат много корейски сираци. Смята се, че близо 27 000 деца, останали без родители, са изпратени в Китай и Източна Европа. Повечето са в Китай – около 20 000, но немалко е имало и у нас. Това лято посетих Първомай и Пещера, където е имало такива центрове. Интервюирах хора, които си спомнят за корейските деца. Попаднах на спомени за приятелства, любови, въобще за интересни човешки съдби. Тази програма е продължила няколко години и наистина е оставила отпечатък в много животи. Идеята ми е да пиша за Корейската война през очите на чуждите медици и за съдбата на корейските сираци в Източна Европа.

-Северна Корея тази година не е излизала от полезрението на анализаторите, но темата Тайван определено я засенчи. Имаме ли си нова гореща точка, заплашваща стабилността на целия свят?

-Гореща точка – да, но никак не е нова. Цъка една бомба, заложена още през 70-те години на миналия век, когато за стоплянето на отношенията между САЩ и Китай беше платена геостратегическа цена. Тогава американците скъсаха дипломатически отношения с Тайван и признаха единен Китай, но в същото време продължиха да поддържат неформални отношения с отцепническия остров. „Стратегическа неяснота” нарече ситуацията Хенри Кисинджър и още тогава е било ясно, че тази неяснота ще създаде проблеми. И тези проблеми ги виждаме сега.

-Трябваше ли точно в този момент американците да провокират Китай с посещението на Пелоси?

-Да, това посещение не беше в най-подходящия момент. Но Пелоси не е първият високопоставен американски политик, който посещава Тайван (нейният предшественик от 90-те години Нют Гингрич посещава Тайпе преди 25 г.). Сега обаче ситуацията е различна и отговорът на Китай е много по-агресивен. Само че това посещение променя нещата и дори дава тема за един разговор и дебат, който все някога трябва да се проведе и да се излезе от „стратегическата неяснота”.

В случая се получи едно изтичане на информация преди посещението и Китай нямаше как да не реагира остро. Предстои конгрес на Комунистическата партия и Си Дзинпин трябва да се покаже силен и че владее ситуацията. В същото време САЩ нямаше как да отменят посещението и респективно да покажат слабост. Реално имаше повече дрънкане на оръжие отколкото истинска конфронтация. Малко преди посещението Байдън и Си говориха по телефона и по всяка вероятност са обсъдили ситуацията. Затова наблюдавахме по-скоро словесна престрелка отколкото реална военна конфронтация, макар че Китай проведе безпрецедентни военни маневри в близост до Тайван в отговор на посещението. В последната година Китай засили натиска върху Тайван с все по-агресивни военни учения, които нарушават въздушното пространство на острова. Целта на Пекин е да предотврати обявяване на независимост от Тайван, нещо което ще бъде наистина критичен момент и би предизвикало китайското ръководство да предприеме блокада на острова или дори военно нахлуване.

Но в Проливите на Тайван е заложен фундаментален стратегически проблем, който трябва да намери някакво решение. От години в Конгреса на САЩ има движение – и сред републиканци, и сред демократи, което иска да се приключи със „стратегическата неяснота”. Предложението (като на бившия държавен секретар Майкъл Помпео) е САЩ да признае независимостта на Тайван и да престане с  двойствената политика. В Китай всъщност отдавна са наясно, че де факто Тайван е отделна страна („провинция“ както се нарича от Пекин) извън китайски контрол за последните 127 години. Островът е станал част от Китай (Поднебесната империя) в края на 17-и век по време на Манджурската династия Цин, а в края на 19-ти век Япония колонизира Тайван. Китайците си дават ясна сметка, че ако направят стъпка към окупация на Тайван, ще си навлекат криза, по-тежка от тази по време на гражданската война през 40-те години на миналия век.

Сега и от двете страни - САЩ и Китай, си дават неясни и прикрити сигнали и това е проблемът.

КАТО СЕ ДОБАВИ УКРАЙНА

КЪМ ТАЗИ ГОРЕЩА ТОЧКА

И ТРЕТАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

НЯМА ДА БЪДЕ САМО ХИПОТЕЗА.

-Смятате, че Китай не иска конфронтация със Запада и не би се възползвал от войната в Украйна, за да постигне отстъпки за Тайван?

-Китай е икономическа сила заради интеграцията си в световната икономическа система. Китайците успешно се възползваха от глобализацията на света и тяхната икономика просперира до голяма степен заради връзките с Америка и Европа. Си Дзинпин може да декларира вечно приятелство с Путин, но всъщност Китай се държи настрани от Русия. Пропагандата е едно, а икономиката – друго. Китайският бизнес се пази да не попадне под ударите на вторични санкции заради връзките с Русия. Много китайски компании се изнесоха от Русия под някакъв благовиден предлог. Най-смешно е може би обяснението на Тик Ток. Интернет платформата напусна руския пазар с обяснението, че свободата на словото в Русия е проблемна. Не че не е вярно, но кой го казва?!

-Накратко, Путин няма верен съюзник в Пекин?

-Това, което виждаме не е „приятелство без граници”, както го обявиха Путин и Си. За Китай руската инвазия на Украйна създаде сериозен проблем. Путин в някакъв смисъл изигра китайците с тези актове на взаимна близост. Китай има нужда от Русия политически, но в сферите на икономиката и дипломацията това приятелство се превръща в трън, макар че Пекин се облагодетелства от руските енергийни ресурси. В Китай дори се чуха гласове „Зарежете Путин”, но за Си отношенията с президента на Русия са много важни. Та ситуацията е сложна. Приятели от една страна, но пък от друга се обявява милионна помощ за Украйна.

-А къде е в тази ситуация вечният немирник Северна Корея? Имаше едни спекулации, че ще изпрати войници срещу Украйна?

-По тази тема написах един пост във Фейсбук в смисъл „Гладна кокошка просо сънува” и сега работя върху статия на английски по темата. Това е пълен абсурд, но тук нямаме време за много дълги обяснения, които ще направя в статията. Нито политически, нито икономически Северна Корея може да си позволи такова нещо. Всъщност информацията излезе от един руски източник и така и не бе коментирана от корейците. В най-добрия случай Северна Корея би могла да изпрати работници в Донбас, защото ужасно се нуждае от свежи пари. И между другото това са много добри работници, имат репутация за работа в трудни условия Но дори това може да стане по някаква секретна програма, а не в нарушение на международните санкции и то след време, защото сега Донбас е военна зона. За войници не може и дума да става. Тази идея се е появила в някой пропаганден център, но няма връзка с реалността. Дори Външното министерство на Русия беше принудено да я опровергае, след като се вдигна шум.

-Руснаците се забъркаха в такава каша, че пропагандата едва ли ще помогне. Как ще се реши кризата в Украйна, според вас?

-НЕ МИ Е ПРИЯТНО

ДА ГО КАЖА,

НО НА БОЙНОТО ПОЛЕ.

Няма как да се върне часовникът назад и двете страни са стигнали твърде далече в противопоставянето. Руснаците са в безизходица. Техният План А не сработи, а май не знаят какъв точно е План Б. Може би анексиране на колкото се може повече територия на Украйна.

-Може ли да се стигне до ескалация на бойните действия и излизането им извън рамките на Украйна?

-Ако са отчаяни и са изчерпали всички възможности, руснаците може да прибегнат и до мобилизация, което ще рече край на „специалната операция” и влизане в истинска война. Това е много рисковано обаче. Ще създаде антивоенни настроения и в самата Русия. Каквато и подкрепа да има сега Путин, ще е трудно да мотивира непрофесионални войници да се бият на чужда земя. Затова той наскоро подписа указ за увеличаване на руската армия в опит да компенсира загубите от войната и да избегне мобилизация.

-И в тази патова ситуация, какво ни очаква?

-Може би повторение на Корейската война. Тогава след първата година на активни бойни действия се установи една сравнително стабилна фронтова линия и после няколко години двете воюващи страни взаимно се изтощаваха, докато се намери някакъв взаимен компромис. Ще зависи много и от политиката на Европа и от това кой е в Белия дом. Аз например смятам, че ако Тръмп беше президент, Путин нямаше да е поеме този риск в Украйна.

-А каква е връзката между американските президенти и действията на Путин?

-Путин имаше респект към Тръмп, а от Байдън не очакваше силен отговор. Самият Байдън даде неясни сигнали преди войната. Путин не прецени правилно и европейския отговор. Той разчиташе на разединена и зависима от енергията Европа и мислеше, че Китай е зад гърба му. Изкушението да реши „проблема“ с Украйна (че Киев не иска да бъде част от „Руския свят“) по силов път е било много голямо. От самите украинци също не се очакваше особена съпротива. Само че всички тези сметки се оказаха или наполовина верни, или огромна заблуда. Европа реагира единно; Байдън поведе отпора срещу руската инвазия с икономическа и военна помощ за Украйна; украинците се сплотиха и изправиха срещу агресията;

И РУСКИТЕ ПЛАНОВЕ,

ЗАСЕГА,

СА ПЪЛЕН ПРОВАЛ.

-Но мислите ли, че Европа ще остане единна с навлизането на отоплителния сезон?

-В Европа има умора, но умора има и в Русия. Путин иска да предизвика енергийна криза в Европа, с която да подкопае волята за подкрепа на Украйна. Но скъсването на търговските връзки с Европа е удар и срещу руската икономика в дългосрочен план. Затова предполагам Корейския вариант за развитие на войната като най-възможен - примирие на определен етап и никоя от страните да не признава статуквото на разделението по фронтовата линия. И без мирен договор, като студения мир на корейския полуостров.

ДРУГИЯТ ВАРИАНТ Е

ПУТИН ДА ИГРАЕ ВА БАНК

С МАСОВА МОБИЛИЗАЦИЯ,

НО ТОВА ЩЕ Е НАИСТИНА

ПОСЛЕДНИЯТ ВЪЗМОЖЕН

(И ВЕРОЯТНО ФАТАЛЕН) ХОД.

Тогава и Китай ще се дръпне повече, а и другите, които сега са по-неутрални, ще трябва да се определят. И едва ли ще могат да намерят начин да останат на руска страна.

-Наблюдавате ли какво се случва в Русия през това време, какво мислят руснаците?

-Аз имам студенти от Русия, говоря с тях, следя и информациите от страната. Идеята за Руския свят е една от драмите на тази страна. Поколението на Путин така и не можа да се примири, че Съветският съюз вече го няма. Силният лидер начело на велика държава, православната „чистота“ срещу „загнилия“ запад -  това са все идеологеми, които са насаждани на по-младите руснаци. В един момент бяха забравени всички договори, подписани не само от СССР, но и от Русия. Договори, с които бе признато на източноевропейските страни да си избират съюзници, а на Украйна, която се отказа от  ядрения си арсенал през 1994 г., правото да бъде независима и суверена. Ориентацията на Украйна към Европа се възприе като заплаха за Руския свят (разбирайте връщане на империята) и бе отхвърлена от Путин.

Само че с икономика, която е по-малка от тази на Южна Корея е трудно да претендираш за велика сила (носталгия по Съветската ера). Първите резултати са очевидното нежелание на Украйна да се подчини и да се върне в орбитата на Русия. Напротив, украинците още по-категорично отхвърлиха „братската прегръдка“ на Москва. Веднага след това последва заявката на Финландия и Швеция за членство в НАТО. На този етап Русия постига точно обратното на търсения ефект.

ВСЪЩНОСТ

НАЙ-ПАГУБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ОТ ТАЗИ АВАНТЮРА НА ПУТИН

Е РУШЕНЕТО НА РУСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.

За няколко месеца се сложи петно на постиженията на  велика култура, изтрит е кредитът на доверие в западните страни, спечелен с общата победа във Втората световна война. Възприемането на Русия като агресор с имперски амбиции ще е една от най-трайните последици на войната срещу Украйна.

-Може би не твърде в темата, но все пак няколко пъти споменаваме Тръмп и в този разговор. Ще се върне ли политикът-шоумен в Белия дом?

-Никак не бих се учудил. Трудно ще го спрат, въпреки че се опитват. Почти сигурно е, че ще бъде кандидат на републиканците през 2024 г. Дали демократите ще успеят да намерят противодействие. С Байдън отново като кандидат ще е трудно и нищо чудно Тръмп наистина да спечели (този път) срещу опонента си от изборите през 2020 г.

Елена ВЕЛКОВА


Ключови думи
Аврам Агов Украйна Северна Корея
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати