Успение на Пресвета Богородица се чества на 15 август и е един от дванадесетте големи християнски празници, посветен на вечното заспиване на Божията Майка. Според Светото писание на 64-годишна възраст Божията майка напуска земния живот. “Богородица се молила в Елеонската планина, когато й се явил Архангел Гавраил и й възвестил, че след три дни духът й ще се пресели в царството небесно. Божията майка с радост приела вестта и последното й желание било да види светите апостоли заедно. Като по чудо всички пристигнали бързо, само Тома не успял да се върне от далечните земи, в които проповядвал. На петнадесетият ден от месец август, в третия час, Богородица лежала в саркофаг насред стаята, около нея били апостолите. От небето слязъл Христос със свита от светци и ангели. Апостолите видели, как с Исус отнасят душата на Богородица към небето. Разнесъл се приятен аромат и всеки, който бил наблизо, оздравял, оздравели дори и най-тежко болните.
Погребали Богородица в Гетсиманската градина, каквото било желанието й. Но отстрани напирали враговете, същите, които разпънали сина й. Искали да я изгорят и да спрат всяка възможност за чудо, но чудото се случило отново. Светъл облак обгърнал процесията и никой не можел да пробие през него. Внезапно облакът се разкъсал и един еврейски свещеник се втурнал към ковчега. В мига, в който допрял ръцете си до ковчега, с цел да го преобърне, невидим ангел отрязал ръцете на свещеника. Тогава свещеникът се покаял, а апостол Петър му казал да доближи ръцете до дланите си, и те зараснали. В този момент всички разбрали, че по истинска и силна вяра от Христовата няма. Погребали Светата Дева в семейната гробница и затворили входа с камък. След три дни, когато дошъл апостол Тома, отместили камъка, но намерили само плащеницата на светицата – тя била възкръснала и се преселила при своя Син”.
Народът ни е съхранил за Богородица, вяра в нейната непорочност, сила и справедливост. Две легенди разказват за непорочното зачатие на Богородица.
От първия разказ за живота на Дева Мария, узнаваме за един човек, който нямал деца и все казвал, че ако му даде Господ чедо, на църквата ще го даде да служи. Не след дълго жена му заченала и родила момиче. “Родителите били толкова радостни, че забравили какво са обещали. Минали 13 години, момата растяла замислена и различна от другите. Една нощ на майката се присънило, че чува думите: „Вие обещаното не го дадохте“. Тогава я завели в един храм, там момичето все четяло книги и учело. Веднъж при нея слязъл Ангел и й казал, че ще остане мома и ще роди син Божи. Момичето се изплашило, и попитало как е възможно това, тогава ангелът й дал да помирише едно цвете и изчезнал. От народната митология се разбира, че цветето било китка босилек, от което заченала”.
Другата легенда разказва, че Мария е дарена от Създателя на родителите й с условие, когато навърши 12 години, да бъде пратена да служи на Бога. “Веднъж, в църквата дълго размишлявала върху написаното в Светото писание, как може една мома да не разбере как ще зачене Господ и ще го роди. С тези мисли, тя решила да премете двора на църквата, като метяла намерила едно камъче, лъскаво и светло, то приличало на елмаз. За да не го изгуби, решила да го сложи в устата си, докато приключи с работата. Ненадейно слязъл св. Архангел Гавраил и като близък познат я потупал изневиделица и й рекъл: - Марийо, какво правиш тук и защо така си се замислила? Радвай се!. Света Богородица се стреснала, забравила камъчето, което било в устата й и го глътнала. От това камъче, станало зачеването на Господ от Светия дух. Ала не го родила, както другите жени, ами го родила от лявата страна, от реброто, което го няма, без болест и мъка”.
Народната митология пази вярването, че модата в женските дрехи е създадена от Богородица, тя ходела от село в село все в различни костюми. Така жените започнали да шият носиите си, по нейн модел, като сътворили разнообразие от форми и цветове.
Българите почитат много този празник и го наричат Голяма Богородица, а в Родопите Голяма черква. Навсякъде той се отбелязва с тържествена църковна литургия. Култът към Богородица е дълбоко вкоренен и всеобхватен по цялата българска етническа територия. Божията майка е почитана като покровителка на майчинството, брака и семейството. Вярва се, че светицата помага на бездетни невести да се сдобият с рожба. Затова на Голяма Богородица младите булки или жените, които още не са родили, не трябва да подхващат ръчна женска работа. Те отиват в църквата, палят свещ за Богородица и поднасят дарове - като домашно изработени кърпи, престилки и чорапи. Окичват иконата с цветя, но най-често с цветя - богородички. Закачат на нея и „вотиви“, това са малки метални изображения на бременна жена или пеленаче. Правят това с надеждата, че скоро ще забременеят и ще родят. След тържествената празнична служба жените раздават за здраве богородични пити с думите: „… Света Богородица да ни е на помощ! “.
От 15 август до празника Рождество на Пресвета Богородица или Малка Богородица – 8 септември, народната традиция забранява на жените да тъкат и сноват, да плетат и шият, за да е здраво семейството. В Ловешко през същият период под прага слагат бял трън, за да „не влизат болестите вкъщи“. Народната вяра в Богородица като лечителка определя изпълняването на редица обреди на празника. Болните обещават, ако получат изцеление, да я дарят със сребърен вотив. Голяма Богородица се чества и като патронен празник. В селищата, в които местната църква или близкия манастир носят името на светицата, се свикват сборове, на които идват хора от цялата околност. Те събират пари и купуват животно за курбан в чест на светицата. Празничната трапеза се нарежда около оброци, лековити води или параклиси, както и в дворовете на църкви и манастири.
На 15 август горнооряховчани почитат Божията Майка, палят свещ и се молят в манастира „Св. Богородица“ в село Арбанаси. Култът към Богородица е дълбоко вкоренен и всеобхватен по цялата българска етническа територия. Божията майка е почитана, като покровител на майчинството, брака и семейството. В Тракия светицата се приема за пчеларка и покровителка на пчеларите, за това за здраве и за много мед, стопаните, прекадяват кошерите си и раздават осветени медени пити.
В България църквите и манастирите посветени на светицата са над двеста, най-големите са Бачковският и Троянският манастир. Друга църковна обител, посветена на Богородица е Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка”.
В образа на св. Богородица се преплитат функции, наследени от древните езически богини-майки на старото население на Балканите. Стара поговорка гласи: „До Богородица сламата става на жито, а след Богородица житото става на слама”.
На 15 август гости посрещат именниците Мария, Мариана, Мара, Маша, Мика, Магдалени и други.
Теменуга Козарева, историк-етнолог, уредник в Исторически музей - Горна Оряховица
