Четвъртък, 29 Сеп 2022
            
Горна Оряховица Икономика

Тиквата донесла златен медал на горнооряховската консервна промишленост

  20.02.2022 10:23
Тиквата донесла златен медал на горнооряховската консервна промишленост

Балканската война дава тласък на консервната промишленост в Горнооряховския край. За нуждите на фронта се приготвят масово сушени плодове и зеленчуци, като за целта в Ресен, Златарица, Лясковец и Горна Оряховица са изградени сушилни.

Първата консервна работилница, работеща на ишлеме, е създадена от акционерно дружество „Бабенец” около 1925 г.

През 1929 г. в Горна Оряховица е създадено търговско събирателно дружество от „Братя Маймареви” и „Атанасови” с цел създаване на модерна консервна фабрика. За целта са преустроени сградите на фабриката за цигли „Марсилия” в Калтинец. Построен е нов комин от тухли и през 1930 г. фабриката започва да работи. Можем да твърдим, че 1930 г. е началото на консервната промишленост в региона.

До 9 септември 1944 г. в региона е имало 8 консервни обекта, които са били частни акционерни дружества: Дружество „Янтра”, Дружество на Стефан Стойнов и Никола Захариев; „Мас” на Рачо Бошнаков, „Ренета” на Капитанови, „Златна Пармина” на Люба Лилова, „Кирчев и Йоргов” в Темниско, Консервна фабрика на БДЖ – гара Горна Оряховица, Акционерно дружество „Успех” на братя Дачеви.

След национализацията тези дружества са обединени под наименованието Консервна фабрика „Янтра” - гара Горна Оряховица.

До 1947 г. в района срещу „Захарни заводи” е функционирала Плодосушилня, която по-късно е собственост на Районен кооперативен съюз (РКС) – Горна Оряховица.

Със заповед на Управлението на консервната промишленост и Министерско постановление от 1 август 1953 г., Консервна фабрика „Янтра” и Плодосушилнята са обединени в Консервен завод „Панайот Цвикев”.

По онова време консервната промишленост е сезонно производство и включва много ръчен труд, разказва дългогодишният директор инж. Димитър Милушев.

Покрай най-добрия технолог в системата на Булгарплод – Петър Пасков, израснаха и се утвърдиха зам. директорът Цони Петков, Симеон Петков – началник „Стерилен цех”, инж. Никола Йовков – началник „Сушилен цех”. Изградихме собствени водоизточници, жп коловоз, собствен паропровод от ТЕЦ „Захарни заводи”. Създадохме собствена кланица и цех за колбаси. Набрахме над 30 стипендианти от средните и висши училища.

През 80-те години покрай опитните техници Тодор Шишманов, Ангел Паунов и Ангел Аспарухов и сменните ръководители Тодорка Чекушчева и Петранка Златева израснаха като талантливо младо ръководство инж. Стоян Ангелов, инж. Венцислав Драгижев, инж. Илич Исаев, Иван Савев, Кънчо Косев и мн. други.

Премахнахме сезонността като произвеждахме по около 9800 тона продукция годишно с 45 работници, докато през 1953 г. е произведена продукция от 1580 тона със 700 – 750 работници.

80% от продукцията ни се реализираше за износ, основно за СССР.

В Стерилния цех внедрихме непрекъснато действащ стерилизатор, а Сушилният цех разполагаше с модерни за времето си камерни сушилни тип „Шилде” и непрекъснато действащи лентови тип „Империал”.

В непрекъснатото търсене създавахме нови асортименти и технологични инструкции и норми за тяхното производство, спомня си още инж. Милушев. И усилията са забелязани, а през 1987 г. един нов продукт на Горнооряховския консервен комбинат – настъргана сушена тиква, получава златен медал от Пловдивския панаир.

Поради богатия и разнообразен състав тиквата се използва за лечение на някои стомашночревни, сърдечно съдови и бъбречни заболявания, възпаления на дебелото черво, като успокояващо средство на нервната система. Това било причината да работят по новия продукт.

За производството на настъргана сушена тиква и тиквено брашно използвали бяла еднопородна тиква (Балка), съдържаща 11-16 сухо вещество, 6,47 – 9,4% захари, богата на калиеви, калциеви, магнезиеви и живачни соли, витамин С, В1, В2, провитамин А, пектин и др.

Дехидратирането на сушената настъргана тиква се извършва, като една част от сушената маса се залива с 6 части вода, затоплена до 60 градуса и след 20-25 минути тургурът се възстановява. След това се изцежда и се употребява като прясно настъргана тиква за баници, бюреци, различни пюрета, кремове и десерти.

При разработване на асортиментите, предложени на атестационните комисии към министерствата и Пловдивския мострен панаир, помощ и съдействие оказали ситничарите от Хлебозавод Горна Оряховица, Хлебозавод 2 – София, Сладкарска фабрика Стара Загора. Резултатът от съвместните усилия е златен медал и диплом от Панаира през 1987 г.

Февруари 2022 г. Консервният комбинат не съществува отдавна. Внасят се плодове и зеленчуци – пресни, сушени и консервирани. Последно остана колбасарският цех, но и той вече не работи. И един тиквен медал, но пък златен, ни напомня, че и ние можем да правим добри неща.

Инж. Димитър Милушев,

Директор на КЗ „Панайот Цвикев” 1982 - 1991


Ключови думи
Панайот Цвикев сушена тиква
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати