България изпраща една година на тежка здравна криза, която прераства и в икономическа. Заедно с това обаче преживява може би най-голямата политическа криза през новата си история. Отиваме на избори за трети път в една година и все още не е сигурно, че те ще ни донесат стабилност.
Людмила Илиева е от хората, които преживяват политическите битки на първа линия. За трети път тази година тя влиза на второ място в листата на „Демократична България” за 4 МИР – Велико Търново.
-Хората са уморени от избори, могат ли политиците да им предложат нещо ново след цяла година агитация?
-Не смятам, че на всеки избор трябва да се търси нещо кардинално ново, за което не знаем нищо друго освен хубавите пожелания. Имаме нужда от стабилна и последователна политика, от обединение на повече политически формации около идеята за законност и правова държава. Ако на всеки избор излиза нова сила, с която експериментираме на сляпо, едва ли ще имаме стабилност в скоро време. Би ми се искало да дадем доверието си на вече доказани политически философии. „Демократична България” обединява формации, които са били последователни в своите политики в опозиция. Време е вече те да покажат какво могат в управлението.
-На тези избори вие сте втора в листата след лидера на коалицията Христо Иванов. Издигането му от Велико Търново промени ли хода на кампанията?
-Битката за Велико Търново определено попада повече в полезрението, след като лидер като Христо Иванов и фигура като Делян Пеевски поведоха листи в 4 МИР. Сблъсъкът е знаков и наистина променя кампанията.
Но в същото време ролята на всички останали в листата е да бъдем връзката между голямата политика и обикновените хора от нашия град и нашия квартал. В тях трябва да се вслушаме и тях да разберем. Има толкова житейски проблеми, които бихме могли да решим, ако просто се опитаме да разберем живота на тези, които остават далече от големите събития и голямата политика. Това е мисията на кандидатите от по-малките населени места – да отнесат техните проблеми до мястото, където се изграждат големите политики. Така виждам своята роля в Парламента, ако получа доверие на 14 ноември.
-Още в началото на тази дълга и изтощителна изборна година обявихте за своя лична мисия защитата на децата и жертвите на насилие. Остава ли това ваш приоритет?
-Да, нищо не се е променило в тази насока и продължавам да си мисля, че мога да помогна за намиране на някакви по-трайни решения на проблемите. В близо 20-годишната ми практика като адвокат съм се срещала с много житейски драми. Но нищо не ме е разстройвало повече от съдбите на децата, които са използвани като разменна монета в някоя семейна война. Или пък децата, които живеят буквално на ръба на нашите разбирания за цивилизация. Уви, много възрастни, улисани в своите неудовлетворени амбиции, погълнати от своето его и потънали в омраза един към друг, използват децата като оръжие във войната с бивш партньор. Други деца пък са жертва на безотговорността и неумението на своите биологични създатели да бъдат родители. През тези години установих колко беззащитни са децата, защото грижата на държавата не е достатъчна и те не срещат достатъчно институционална подкрепа. Чувствам се достатъчно подготвена, за да помогна в изработването на такива политики, които да защитят тези малки човечета, от които очакваме един ден да градят живота на държавата.
-Вие сте втори мандат общински съветник и многократно сте защитавала идеята за децентрализация. Каква политика ще провежда „Демократична България” спрямо местните власти и регионите?
- Много добре знам какво разминаване има между очакванията на хората от местната власт и нейните възможности. Но всъщност децентрализацията не е просто даване на повече правомощия на местните власти. Тя трябва да е гаранция за използването в най-пълна степен на местните предимства в икономическото и социалното развитието и за преодоляването на неравномерното развитие на отделните региони.
Ние виждаме развитието на българските региони както чрез фискална децентрализация – повече пари да остават там, където са изработени и прехвърляне на повече правомощия на местните власти, така и чрез изработване на политики за развитие на регионите, използвайки даденостите и предимствата, които имат.
Това ще изисква и много по-високо ниво на компетентност от местните администрации, повечето от които не са подготвени да излязат от ролята на изпълнители и да поемат ролята на създаващи политики за развитие.
Но със сигурност не приемаме този модел, при който София дърпа икономиката, а останалите региони се явяват донори на кадри, защото всичките й качествени деца търсят реализация в столицата, където е концентриран сериозният бизнес.
-Но даровитите млади хора отиват да учат в университети в големите градове или в чужбина и никога не се връщат, защото тук няма реализация за техните знания. Това не обрича ли провинциалните райони, които рядко са избирани за бази от модерните бизнеси?
-Насърчаването на иновациите и създаването на модерен бизнес е важно, защото той има висока добавена стойност и е начин не само да се задържат младите българи в страната, но и да се привлекат таланти отвън. В същото време малките и средните предприятия са тези, които създават най-много работни места и най-голяма част от брутния вътрешен продукт. Затова нашата програма се фокусира върху тези три стълба на икономиката.
Програмата ни е много подробна в тази част и много обемна, така че достатъчно точно описва мерките, които могат да заведат иновативния бизнес до хората в провинцията, а не той да изсмуква всички ценни кадри и цели региони да остават без най-ценния си капитал – младите таланти.
Малките и средни предприятия пък са другия акцент. За тях държавата трябва да положи грижа, също като за децата. Ако едните са бъдещето, другите пък са тези, които създават над две трети от брутния ни вътрешен продукт и заедно с това осигуряват най-много работни места.
-Темите за екологията, за „зеления преход” стават все по-актуални и у нас. Как обаче да се намери баланса между бизнеса и зеленото мислене?
-Мисля, че е съвсем очевидно колко по-зелено стана мисленето ни в последните години. В крайна сметка все повече хора осъзнават колко е важно в каква среда живеят. Живеем в регион, който в последните години се нареди сред тези с най-замърсен въздух не само в България, но и в Европа. За нас темата за опазването на въздуха, водата и въобще природата е особено важна, защото касае пряко нашето здраве. Така че екологията е изведена на фокус, и неслучайно основен партньор в коалицията е партия „Зелено движение”.
В същото време за нас е важно вписването ни в съвременна екологична и щадяща природата икономика. Това се отнася особено за туризма, който си остава водещ отрасъл за България. Но да развиваме успешен туризъм не означава, че трябва да залеем морските брегове с бетон и да изсечем горите в планините. Може би малкото хубави неща, които ни показа кризата с COVID е, че българските туристи преоткриха селския, алтернативния и екотуризма. Моделът на семейния туристически бизнес се доказа като устойчив, а този на масовия, базиран на големи групи нискобюджетни туристи, настанявани в големите комплекси, свързан с презастрояване, унищожаване на природни ресурси и културно-историческо наследство, се оказа губещ в тази ситуация. И според нас това е бъдещето, защото България може да предложи прекрасен модел за културен, спа, селски, еко и т.н. туризъм.
„Демократична България” е с №30 в бюлетината, а Людмила Илиева е с преференциален номер 102.
КУПАВЕНАТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
