Четвъртък, 17 Фев 2022
            
Избори 14 ноември 2021

Людмила Илиева от „Демократична България”: Икономическият ръст на България минава през малките фирми, иновативния бизнес и туризма

  12.11.2021 07:53
Людмила Илиева от „Демократична България”: Икономическият ръст на България минава през малките фирми, иновативния бизнес и туризма

Малките и средни предприятия са гръбнакът на българската икономика. Te осигуряват над 65% от добавената стойност и над 75% от всички работни места в страната. В същото време понасят най-тежката финансова и административна тежест и са сред най-потърпевшите от пандемията от COVID-19. Подкрепата за тях и за модерните иновативни бизнеси са в основата на икономическата програма на „Демократична България”, казва втората в листата на коалицията за IV МИР – Велико Търново Людмила Илиева.

АДМИНИСТРАТИВНА ТЕЖЕСТ И ЛИПСА НА ПОДКРЕПА

Бизнес средата за малките и средни предприятия в момента е лоша, заради прекалената административна тежест, неефективното електронно управление и най-вече заради използването на държавни институции и регулатори като инструменти за натиск. Ерозията на доверие в правовата държава създава несигурност и ограничава предприемаческата активност, трайно задушават потенциала за растеж и увеличаването на малките предприятия, смята Людмила Илиева.

КАКВО Е РЕШЕНИЕТО НА ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ

„Демократична България” започна да изпълнява своята икономическа програма още в 45-то и 46-то Народно събрание, като предложи пакет от законодателни промени, с които да се облекчи дейността на българския бизнес. Сред предложенията имаше промени в Закона за ДДС, които предвиждат прагът за задължителна регистрация по ДДС да се увеличи на 166 хиляди лева от сегашните 50 хиляди лева, въвеждане на т.нар. отдалечена фискализация, проект за промени в Закона за митниците, с който се предвижда автоматично издаване на EORI номер за всички български граждани и юридически лица.

Програмата ще продължи да се развива и в следващия Парламент. Някои от акцентите в нея са:

ББР трябва да стане наистина банка за развитие на малки и средни предприятия, какъвто е замисълът й. В устава на ББР трябва да се запише, че ресурсът се разпределя 40% за малки и 40% за средни предприятия. Необходимо е разработване и на други банкови инструменти за подкрепа.

Целево финансиране на проекти за дигитализация на малки и средни предприятия, стартиращи зелени бизнеси, мерки за изпълнение на изискванията за съществуващите предприятия и за привличане на компании в приоритетни сектори на бъдещето.

Подобряване на бизнес средата и премахване на административния тормоз, което може да стане с дигитализация и въвеждане на ефективно електронно управление.

Предлагаме въвеждане на необлагаем минимален доход за микробизнеси и опростена схема за здравно и социално осигуряване с фиксиран размер, не на база оборот. Намаляване на данъчната тежест за малките предприятия, като държавата поеме 1/3 от осигурителната тежест на МСП и стартъпи за 1 година.

Преодоляване на регионалната диспропорция в развитието на МСП чрез подкрепа на подходящи за региона бизнеси, например културен туризъм, а не наливане на грантове на обща база в безперспективни за региона дейности.

Целенасочени инвестиции в човешки капитал – привличане на повече студенти и специализанти в STEM с целеви стипендии. Промяна на учебните планове – акцент на практическите умения, гражданско образование от 1. клас. Създаване на граждани с високо обществено самосъзнание, разбиране и уважение към ценностите на демокрацията.

ИНОВАЦИИ И МОДЕРЕН БИЗНЕС

Насърчаването на иновациите и създаването на модерен бизнес е важно, защото той има висока добавена стойност и е начин не само да се задържат младите българи в страната, но и да се привлекат таланти отвън. Заради лошата бизнес среда България е на предпоследно място по иновации в ЕС (Eurostat 2019), а българската икономика изостава в това отношение в сфери, зависещи от намесата на държавата - образование, върховенство на правото, ефективност на правителството, човешки капитал, бизнес среда и стабилност. И въпреки това страната ни показва потенциал в развитието на иновациите. Подкрепата за иновативния бизнес е начин да задържим висококвалифицираните си кадри и дори да привлечем таланти отвън, коментира Людмила Илиева.

КАКВО ПРЕДВИЖДА ПРОГРАМАТА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНОВАЦИИТЕ?

Държавата трябва да създаде защитена среда за насърчаване и подкрепа на стартиращите малки бизнеси. Промените в законодателството трябва да следват принципа на насърчаване на постиженията, а не наказване на евентуални провали. Дори и при провал предприемачите трябва да се подкрепят, за да опитат отново.

Държавата трябва да помогне на иновативния бизнес и чрез увеличаване на националното публично финансиране за наука, иновации и технологичен трансфер в абсолютен размер и като дял от Брутния вътрешен продукт и доближаване до европейските стандарти – 1% от БВП.

Усилията на държавата да се фокусират към подкрепа в сфери и сектори с потенциал за развитие на висока добавена стойност: като ИТ; Изкуствен интелект; Зелени технологии; Космически технологии; Бизнес модел за икономика на споделянето; Децентрализирани технологии (блокчейн); Аутомотив технологии; Нишова и масова индустрия; Биотехнологии; Агрикултура и др.

ТУРИЗМЪТ КАТО КЛЮЧОВ ЗА РЕГИОНА ОТРАСЪЛ

Живеем в регион, който има много добри предпоставки за развитие на модерен туризъм – както културно-исторически, така и еко, спа, балнео и пр. Този сектор обаче още не заема полагащото му се място в икономиката на Великотърновска област, смята Людмила Илиева. Тя беше в групата, започнала протеста на Росенец миналата година – акт не само срещу Ахмед Доган, но и срещу всички случаи на безнаказано окупиране и съсипване на българската природа.

Бъдещето на туризма в България е в развитието на SPA и рекреативен туризъм, селски и еко туризъм, културен, събитиен и спортен туризъм и превръщането им в престижен продукт в конкуренцията на европейския пазар. За постигане на скъп, ценен, атрактивен, конкурентоспособен и устойчив туристически продукт е необходимо да се разработи изцяло нова стратегия за развитие на сектора, като се съблюдават ресурсите и капацитета на експлоатация с цел опазването им, е записано в програмата на „Демократична България”.

Пандемията от COVID-19 подложи на силен натиск туристическата индустрия в света и в България. Сривовете са драматични – развитието й бе върнато до нивата от 1990 г., а възстановяването се очаква към 2023 г. Приходите на хотели и ресторанти са спаднали до 50%, на туроператори и пътнически агенции – със 70%, а на организатори на круизи и авиокомпании – с 90%. Въпреки че лятото на 2020 г. ще се запомни с безпрецедентния отлив на чужди туристи с над 80%, вътрешният туризъм отключи своя потенциал и регистрира над 20% ръст на приходите от нощувки на българи.

В хватката на пандемията българските туристи преоткриха селския, алтернативния и екотуризма. Моделът на семейния туристически бизнес се доказа като устойчив, а този на масовия, базиран на големи групи нискобюджетни туристи, настанявани в големите комплекси, свързан с презастрояване, унищожаване на природни ресурси и културно-историческо наследство, се оказа губещ в тази ситуация.

„Демократична България” ще работи за създаване на национална програма за устойчив и социално отговорен туризъм, която да включва мерки за опазване на природните ресурси с повишаване на ангажираността на туристическите предприятия и посетителите с опазване на околната среда. В центъра на внимание ще бъде насърчаването на микро и семейното предприемачество в туризма и увеличаване на нивото на възнаграждение.

 

Людмила Илиева е с преференция 102 в листата на „Демократична България”, която е под №30 в бюлетината.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!

 


Ключови думи
Людмила Илиева Демократична България
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати