Сряда, 29 Дек 2021
            
Горна Оряховица Общество

Ренета Петрова за медиите, книгите, за Родопите и за най-важната среща в живота й

  25.09.2021 07:10
Ренета Петрова за медиите, книгите, за Родопите и за най-важната среща в живота й

 

Един ден ти ще се занимаваш с писане.

Пророчески се оказват тези думи на преподавателя в тогавашното ЕСПУ „Георги Измирлиев“ Божанка Цапова. Тях тя отправя към една от ученичките си. Към онзи момент Ренета Петрова предпочита природните науки, вижда бъдещето си свързано с тях и не вярва, че изреченото ще се сбъдне. Животът й обаче се стича така, че г-жа Цапова излиза безмерно права.

Днес Ренета Петрова, която на 25 септември изпълва 50 лета, отговаря за връзките с обществеността на Община Горна Оряховица и точно думите и писането са основният й работен инструмент.

Но да караме поред. Както вече стана ясно, Ренета Петрова е горд възпитаник на Гимназията. Навремето имала възможност да избира измежду няколко училища, но без колебание се спира на „Измирлиев“. Взима това решение заради безкомпромисното качество на образованието, което се получава там. И самата Ренета, и семейството й знаят, че на някои други места ще получи по-висока диплома. Всички обаче държат не толкова на оценките, колкото на знанията. Така темата спира да бъде обсъждана и решението е взето.

След абитуриентския бал на дневен ред излиза следващият етап – висшето образование. Пак заради увлечението й по природните науки Петрова кандидатства и е приета в Тракийския университет. Завършва го, започва работа, но нещо отвътре все я гложди. Все й се струва, че иска да й се случва нещо различно, животът й да е различен. И той – животът, й подава ръка.

Ренета Петрова се доверява на шанса и през декември 1999 г. се явява на конкурс за водещ в „Радио Резонанс“. На самата нея е малко трудно да повярва, че е одобрена. Бързо обаче свиква с тази мисъл и още по-бързо навлиза в спецификата на журналистиката. Учи се в крак с колегите си Мариета Стоянова и Нели Георгиева.

ЗА ДА НЕ СИ ПРИЛИЧАТ ДНИТЕ ЕДИН С ЕДИН

Това е най-пристрастяващото в тази професия - никога не знаеш къде ще ти се наложи да си след минути. Това исках – да не знам какво ще ми се случи през деня, с какви хора ще ме срещне ежедневието, какви теми ще обсъждаме. Имах нужда да общувам с хора. Другото пристрастяващо е, че журналистиката те държи във форма. Преди да пишеш, трябва много да четеш, непрекъснато трябва да следиш най-различни информации. И всичко това от уважение към зрителя, слушателя, читателя, но и към теб самия. Щом искаш публиката ти да ти има доверие, трябва да инвестираш в това доверие. Става ми тъжно, като виждам как професията се променя. Въпреки това журналистиката и особено радиото остават голямата ми тръпка, споделя Ренета Петрова, която ни за миг не е съжалявала за направения рязко професионален завой.

В онези години „Резонанс“ е предпочитан информационен източник за хората в община Горна Оряховица. Голямото предимство е, че това радио предлага на слушателите си приоритетно новини от общината. Както се казва – по него можеш да чуеш какво е станало на твоята улица, в твоя квартал.

Всъщност, особено преди ерата на Интернет, радиото е медията, която може да реагира най-бързо на всяко събитие. Него можеш да слушаш навсякъде и по всяко време да научаваш къде какво се случва. Включително и лошите новини.

Ренета Петрова никога няма да забрави инцидент, станал в дружество, занимаващо се с производство и търговия на химически продукти и суровини. Помни го не само заради опасността, но и заради това, че успява първа да съобщи новината. Тогава „Резонанс“ е медията, от която и слушатели, и колеги журналисти черпят допълнителна инфорнация за аварията.

Така и не успях да свикна да съобщавам за катастрофи, убийства, инциденти. Опитвала съм се да се науча да не влагам емоция. Не се получава. Как да не изпиташ нищо, като виждаш как изнасят в оранжев чувал трупчето на дете, убито от баща си? Защото и такива неща са се случвали в нашия град – в кв. „Пролет“ мъж беше убил детето и жена си, а после се беше самоубил. И ние трябваше да бъдем там, за да разкажем на хората за случилото се. Плаках в ефир при друг случай – когато намериха трупчето на друго убито дете. Помня името му, разбира се, никога няма да го забравя, но не искам да връщам близките към този ужас. Не искам да се връщам и аз. Тогава трябваше да направя коментар в ефир. Текстът беше премислен, написан... И накрая просто се разплаках, спрях микрофона и излязох от ефир. Всички обвиняват журналистите в кръвожадност, хиени ли не бяха, какви ли не бяха. Не отричам, че в гилдията има и абсолютни „пердета“, които за няколко клика вповече ще напишат какво ли не. Но истинските журналисти щадят своята публика. Все пак цялата информация минава първо през журналиста. Колко си дават сметка, че един такъв ужас, за който трябва да разкажеш, минава първо през душата на колегите? Те са преди всичко хора и не са безразлични пред детски труп, или пред загинали в смазана при катастрофа кола, или пред пожар. Но трябва да се събереш и да си свършиш работата, защото затова си там. Тази професия те изсмуква, изпива те, дъвче те, дъвче те и те изплюва. А най-тъжното и вбесяващото ме е, че точно тези, които наричат журналистите хиени, са най-активните консуматори на такива новини, първи кликат на подобни заглавия или отварят вестника директно на тази страница. Разбирам, че чуждото нещастие успокоява – защото не се е случило на теб, но не ви ли се струва леко лицемерна тази нагласа в обществото? Въпросът на Ренета Петрова е риторичен.

РАДИОТО РАЗКАЗВА, ТЕЛЕВИЗИЯТА ПОКАЗВА, ВЕСТНИКЪТ ДОКАЗВА

Голямото богатство, но и предизвикателство, на радиото са гласовете. Нямаш камера, нямаш фотоапарат, а само звуци, чрез които да предадеш атмосферата. Че радио журналистиката никак не е лесна Ренета Петрова се убеждава непрекъснато, но най-вече като сменя медията, в която работи.

След 3 г. в радиото е поканена в горнооряховския седмичник „Устрем“. Там е екип с Иван Момъков и Елена Велкова. Покрай тях Ренета Петрова продължава да усвоява стандартите в журналистиката. А след няколко години е поканена да се присъедини към екипа на телевизия „Раховец“.

В телевизията в тандем с Тихомир Йорданов работят като репортери и водещи в продължение на 3 г. Междувременно Ренета Петрова започва да проявява все по-голям интерес към PR. През 2011 г. е обявен конкурс за позицията специалист „Връзки с обществеността“ в Община Горна Оряховица. Явява се и го печели. Така Ренета Петрова застава от другата страна на камерата и микрофона.

КАКВО Е ДА СИ ПОСРЕДНИК МЕЖДУ МЕСТНАТА ВЛАСТ И ХОРАТА

На конкурса й се пада да развие концепция за представяне на облика на Община Горна Оряховица в печатни и електронни медии. Естествено, Петрова стъпва основно на опита, който има като журналист, но набляга и на сериозната теоретична подготовка. В резултат вече е натоварена с други отговорности.

Представляваш институция и нямаш право да бъркаш, защото ще злепоставиш същата тази институция, избрала те за медиатор между себе си и гражданите. Най-простичко казано - опитвам да предавам на разбираем език нещата, които прави Общината за хората. Старая се да страня от сухарското, скучно писане, да поддържам нивото си на репортер, да пиша така, че още от заглавието на човек да му стане интересно и да дочете докрай материала. Е, има случаи, в които няма как да се избяга от административния стил – при описването на проекти например си има атрибути, които задължително трябва да фигурират в информацията: име, номер, бенефициент и т. н. Но така пък има баланс, разказва Ренета Петрова.

Доволна е, когато види изготвено от нея прессъобщение, тиражирано в медиите без никакви корекции.

Колеги, това означава, че сме се справили, казала Михаела Малеева от Асоциацията на специалистите по комуникации в общините на едно от надграждащите обучения. Впрочем Ренета Петрова става член на АСКО по личната покана на Малеева.

Ренета Петрова признава, че работният й ден не свършва, преди да е отхвърлила задачите. Още от работата й в медиите се е научила, че понятието работно време е разтегливо. Имаш ли задача, трябва да я изпълниш – събота, неделя, след 17 ч., трябва. После почивката е по-сладка.

ЗА ПЪТУВАНЕТО, КНИГИТЕ И НАЙ-ВАЖНАТА СРЕЩА В ЖИВОТА Й

В личния си живот не съм интересна – обичам да пътувам и да чета книги. Щастлива съм, че мога да го правя с дъщеря ми Мария. Тя е всичко за мен, а срещата ни е най-важната в живота ми, споделя Ренета.

От няколко години майка и дъщеря си имат ритуал – всяко лято поне за няколко дни заминават за Варна, където единствено и само са забавляват. Обожават морето. Това си е изцяло тяхното време – без работни задачи за едната, без домашни за другата. Има обаче едно нещо, за което дори и в любимата Варна не могат да се спогодят – бързането.

Аз съм от поколението, свикнало на ред, отговорност, дисциплина. Мария е друга натура. Тя ме научи, че светът няма да спре да се върти, ако даденото нещо не стане тук и сега. Слага спирачки на вечното ми бързане и така ме учи на търпение. За 10-те си години дъщеря ми е изключително умно дете. Тя е от малкото хора, които на моменти ме оставят без думи. А рядко се озовавам в така ситуация, повярвайте ми, смее се Ренета.

Ренета иска да даде корени и криле на дъщеря си. Старае се да не е обсебващ родител. Засега май-май не ми се получава, усмихва се Ренета Петрова, а усмивката й става още по-голяма, като си представя как след години Мария ще й се обади от Антарктида, примерно, и ще й каже: Мамо, щастлива съм. Това искам от живота – дъщеря ми да е щастлива и да знае, че винаги ще съм до нея, откровена е Ренета.

Самата тя пък е щастлива, когато пътува. Била е на много места в Европа. Създала си е традицията отвсякъде да си носи камъче и магнитче. Всъщност колекцията й от камъни е завидна, тъй като за обогатяването й й помагат и приятели. Макар и след толкова време, още страда за камъчета, донесени за нея и за Елена Велкова от Гранд каньон. Чистачката в редакцията на вестника решила, че са боклуци, и ги изхвърлила. Още не мога да ги прежаля, смее се Ренета.

За съжаление напоследък по-рядко има възможност да пътува. Затова компенсира с друг вид пътувания – чрез книгите се отправя към различни светове. Не си пада по любовни романи, нито по ужаси. Обича да чете книги, от които научава нови неща. Едно от последните изчетени заглавия я отвело в Бразилия, сега е на вълна Англия. Не крие и увлечението си по съвременните български сериали.

Не крие и плановете си за трети вид пътуване – към миналото си. Майката на Ренета е от Еленския край, а баща й е от Козаревец. Прабаба й по бащина линия Парашкева обаче е от Русия, от град Кателников, намиращ се между Волга и Дон. Ренета Петрова иска да иде там и да се запознае с роднините си. Ясно й е, че ще е много трудно – последното писмо, получено от Кателников, е от 1967 г. Не съм се отказала – все пак съм облагородена тиква с впръскана руска кръв, смее се PR-ът на Община Горна Оряховица.

Ренета Петрова не е от тези, които покрай рождените си дни се заричат за едно или друго. Благодарна е на съдбата за това, което е. Много й е минало през главата, но от всяко емоционално сътресение е научила по нещо.

Господ прави правилните неща за нас, само че ние го разбираме по-късно, е запомнила от един филм. В годините назад се е убедила за себе си, че иска да помага на другите. Затова, освен всичко останало, от скоро помага на момичетата от благотворителния комитет „Св. Мина“. На 31 октомври дамите ще проведат поредната си инициатива – благотворителен книжен базар. Енергията им е заразителна, няма как да останеш безучастен, казва Ренета Петрова.  

Честно казано има едно нещо, за което се е зарекла в навечерието на личния си празник. Мечтае да иде в Родопите, да легне на поляна, тревите да я гъделичкат по лицето, да съзерцава онова синьо, в каквото е небето само в Родопа планина, а някъде в далечината да чува гайди.

Ще ми се случи, с увереност казва Ренета Петрова.

Биляна МИЛЧЕВА


Ключови думи
Ренета Петрова Връзки с обществеността - Общнина Горна Оряховица
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати