Две достолепни сгради - на Старата и Новата поща, олицетворяват във Велико Търново тази толкова важна за обществения ни живот институция. Историята й в старата столица обаче съвсем не се изчерпва със застопоряването на дейността й в тях. Точната дата на откриване на пощенската служба в Търново не е установена и за нея специалистите още спорят. Безспорно е това, че нейното начало е още преди Руско-турската освободителна война и местата, в които се е помещавала в старата столица са толкова много, че тя се оказва най-подвижната служба. Повечето сгради, в които временно се е настанявала Пощата, вече ги няма, а и сведенията поначало са оскъдни. Затова пък историкът Иван Панайотов и инженерът-филателист Николай Грънчаров доста са се поразровили, за да стане по-пълна тази част от историята на града ни.
Първото местонахождение на пощенската служба в Търново преди Освобождението е било в квартала Халваджи баир (от ул. „Иван Вазов”, под църквата „Св. Спас” надолу до реката), почти в центъра на тогавашния град. Долният етаж е служел за конюшня. Тя се обслужвала от турци. През Търново преминавали няколко важни трака – Русе-Пловдив; Свищов-Свиленград и Търново-Варна. Пощенските съобщения, които съществували между Търново и Цариград, се пренасяли на коне, а разстоянието се минавало за 4 дни. Пощенската служба пренасяла и парични пратки, и търговски стоки.
През 1870 г. започнало да функционира „Шерикетът” – местно акционерно дружество, което обслужвало ежедневен пощенски трак Търново-Русе и обратно. От там пощата се пренасяла с влак до Варна и параход до Цариград. Началник на пощенската станция от 1860 до 1876 г. бил Симеон Янчев, завършил „Робер колеж” и владеещ няколко езика. По времето, когато е бил началник на местната поща, в Търново е имало един язанджия – писар, който надписвал пратките на турски, и един българин, който си служел с френски език.
Нехигиеничните условията обаче в тези помещения, както и постепенното нарастване на персонала, довели до това пощата да бъде преместена в къщата на търговеца Тодор Бостанджиев (сега на ул. „Опълченска”). През 1887 г. в нея работели 23 служители, а поради още по-голямо разрастване на службата към 1896 г., тя била отново преместена – в сградата на Хаджи Петколу (сега в нея е ДГ „Пролет” на ул. „Иван Вазов”). След 1904 г. е изместена в сградата на учителя Димитър Багрилов (бившата ДСК на свлачището). От 1912 г. се помещава в голямата двуетажна къща на Стойко Иванов, наречен Хайдут Стойко, строена през 1896 г. от най-големия търновски архитект и строител-предприемач Стоян Герганов. По-късно тя е преустроена като гинекология, съборена на свой ред, за да се построи сградата на Общината.
През 1913 г. голямото земетресение разрушава красивата къща на Хайдут Стойко и близо 3 години, до 1916 г., пощата се е помещавала в палатки и бараки на Марно поле, в района на Военния клуб. Писмата и телеграмите се връчвали на опредени сборни пунктове, на които раздавачът извиквал името на всеки получател. Самата телеграфо-пощенска станция била приютена в бюфета на Градската градина.
Първата телеграфна служба се намирала на ул. „Караминков”
Когато през 1861 г. в Османската империя се откриват телеграфните служби за общо ползване, Търново не остава встрани. През същата година се построява специална за целта сграда, в края на тогавашния град, на мястото на някогашните „Комунални услуги”, сега Общинска данъчна служба на ул. „Христо Караминков” 19. Според тогавашните разбирания на турските власти електричеството представлявало опасност за населението, затова станцията е строена извън пределите на града. По тези съображения телеграфните стълбове минавали през местностите Картала, Зеленка, Второто дере по посока към Русе. През 1870 г. започнали да поставят стълбове и в града. В навечерието на Освобождението търновската станция е имала 4 морзови апарата. Единият от тях е служел за обмен на чужди езици и бил обслужван от българин, на име Николаки, а другият - за вътрешен обмен. Търновската телеграфна станция, която е била отделно от пощенската, към 1 октомври 1879 г. имала 7 чиновника. Длъжността началник е изпълнявал Димитър Драганов Обретенов. С телеграма № 1198 от 30 юни 1880 г. е наредено сливането на пощенската и телеграфни станции с началник Д. Тричков.
Българска търновска поща има още преди Освобождението
За рождена дата на Търновската гражданска поща може да се счита датата 10 януари 1878 г., когато в Търновската гражданска кантора, една от трите български пощенски учреждения, сформирана в началото на ноември 1877 г. от княз Черкаски, е отрит прием на гражданска кореспонденция – обикновена и препоръчана. Продавали са се и марки, щампеловани пликове и бланки за отворени писма, приемали са се и раздавали колети. Работното време, включително и в празничните дни, било от 8 сутринта до 2 часа след обед и от 4 часа след обед до 8 часа вечерта. На 20 януари 1878 г. в Търновската пощенска кантора са назначени за пощальони Цвятко Начев от Калофер и Илия Коларов от Стара Загора, като единият от тях е натоварен да изпълнява и длъжността надзирател на Търновската пощенска станция.
Не е известно къде първоначално се е помещавала Търновската пощенска кантора. Изглежда обаче помещението не ще да е било много удобно, защото на 10 април 1878 г. пощмайстрор Переборов съобщава на управляващия Пощенската част, че е преместил кантората в по-удобна сграда, намираща се до църквата „Рождество Богородично” и принадлежала на търновеца Тома Николов.
Любопитен момент е, че по време на Учредителното събрание било решено в Търново да бъде открита едноконна пощенска връзка между София и Търново. Организирана от княз Дондуков-Корсаков, тя действала от 6 февруари до закриването на събранието. Тази поща била „експресна” и по пътя не приемала никаква друга кореспонденция.
Сградата на Старата поща била посрещната с критики и недоволство
През 1930 г. кметството дава терена за построяването на Пощенска палата. За строежа е обявен конкурс, който е спечелен от софийския архитект Станчо Белковски (1891 – 1962 г.). Проектът за сградата разработва с колегата си Иван Данчов, с когото работи съвместно до 1939 г. Двамата строят много обществени сгради в България, но реализацията на пощата е посрещната остро от търновци като твърде модернистична. Дълго време тя е била тема на дебати и възмущения, защото закривала гледката към хан Хаджи Николи и не пасвала на архитектурния облик на Самоводската чаршия. Одобрявана или не, тя е построена – на 5 етажа, застроена площ – 527 кв. метра, а разгърната – 2830 кв. м. Обособена е като две тела, функционално свързани помежду си. С монументалния си облик тя се извисява на скат с входове на две улици. На южната й фасада, откъм ул. „Ст. Стамболов” има часовник, който работеше дълги години, но също от дълги години е спрял. Сградата влиза в експлоатация през 1935 г. и функционира до 1954 г., когато е построена новата сграда по проект на Л. Попдонев. В емблематичната първа сграда обаче подразделения на различни служби я населяват до 2005 г., когато водата и токът са спрени, а на вратата увисва катинар. През 90-те години имаше и много приятно заведение, в което ставаха знаменити купони. В последните месеци отново се заговори за възраждането на сградата на Старата поща, която, след прехвърлянето й на Общината, се предвижда да се превърне в музей.
Часовниците и на Старата, и на Централната поща, свидетели на многото промени в комуникациите, отдавна не работят. Може би, за да не отмерват милостиво нашето безхаберие.
Ана Райковска
