От няколко седмици обитателите на блока на улица „Люляк” №1 в Горна Оряховица ходят по мъките със своя асансьор. Машината се повредила и тъкмо тогава майсторът, който я поддържал, се разболял и се отказал да работи. Домоуправителката започнала да търси нов техник и това се оказало мисия невъзможна. В Горна Оряховица вече има само двама оторизирани техници, а още две фирми от Велико Търново също имат доста обекти в града, но никой от тях не иска нови клиенти.
Първият, на който звъннах, директно ми отказа. Вторият ме мота известно време и накрая също ми отказа. Били много натоварени и не можели да поемат повече абонати. После започнах да звъня по списък на всички фирми в региона, като стигнах до Ловеч и Плевен. И отвсякъде получавах откази. Най-накрая попаднах на едно момче от Чирпан, което работело и във Велико Търново. Обеща ми до края на седмицата да дойде и да оправи асансьора, разказва перипетиите си домоуправителката Таня.
Проблемът на хората от „Люляк” №1 е на път да се реши и може би те ще извадят късмет, че асансьорът е развален и са били принудени първи да започнат да търсят майстор. В по-застрашена позиция може да се окажат десетките други абонати на отказалия се техник, които трябва да намерят нова обслужваща фирма. По закон всеки асансьор трябва да се поддържа от оторизирана фирма, която трябва да има договор за абонамент със собствениците в блока. Ако няма такъв договор, асансьорът би трябвало да бъде спрян, дори и да е в движение.
Откъде обаче хората, останали без обслужване, ще намерят нов майстор? Асансьорен техник ще се окаже изчезваща професия и то без никакви надежди за някакво по-добро бъдеще.
Непрекъснато търся кадри, но не мога да намеря. То всъщност и няма откъде да дойдат, защото няма училища, които да ги подготвят. А по наредба не може всеки да поправя асансьора, трябва да е завършил определени специалности. Преди години пробвахме с Механотехникума в Горна Оряховица да направим такава специалност. Одобриха я, обявиха прием, но не се събраха достатъчно ученици. И така е в цяла България. Никой не иска да учи и работи трудна работа, която не е особено платена, пояснява Николай Николов, който е собственик на една от немногото фирми във Велико Търново, но работи и на територията на Горна Оряховица.
Той също не може да поеме повече обекти, заради липсата на хора. Една авария се отстранява задължително от двама, а по наредба трябва да се реагира до час след подаване на сигнала. А асансьорите се чупят. Много от устройствата са стари, за тях няма и резервни части. Работата е трудна и в същото време много отговорна. За 1200 – 1300 лева, колкото са заплатите в бранша, младите хора явно не искат да работят. Парите обаче няма как да са много повече, тъй като и таксите са ниски. Принципно се плаща по 7-8 лева на точка на спиране, така че най-често абонаментът е 70-80 лева. Хората си мислят, че са много, защото в някои месеци ги дават без да имат нужда от техник. Но в повечето случаи аварии стават поне по веднъж, че и два пъти в месеца, особено при старите асансьори.
Въртим се в омагьосан кръг и въобще никаква надежда за някакво положително развитиенямам, казва Николов.
Проблемът засяга стотици хора, особено във Велико Търново и Горна Оряховица. Около 1000-1200 са асансьорите и всеки един се ползва ежедневно от десетки хора. В един момент обаче мнозина ще трябва да намерят път към здравословното ходене пеш.
Елена ВЕЛКОВА
