Понеделник, 15 Мар 2021
            
Горна Оряховица Спорт

Ангел Минчев тръгнал от „Етър”, за да стане легенда на „Локомотив”

  29.11.2020 08:49
Ангел Минчев тръгнал от „Етър”, за да стане легенда на „Локомотив”

10 ГОДИНИ ТРЯБВАТ,

ЗА ДА ИЗРАСНЕ ЕДНО ПОКОЛЕНИЕ

ОТ МЕСТНИ ФУТБОЛИСТИ.

НИКОЙ ВЕЧЕ НЯМА ТЪРПЕНИЕ ЗА ТОВА

Аз на никого не мога да се сърдя, още по-малко на феновете на „Локомотив”. Вероятно стана по-добре така, за мен ще е по-лесно. След всичко случило се наистина не искам повече да се занимавам с футбол, освен като запалянко, набързо прекратява темата Ангел Минчев, когато се опитвам да го върна към злополучното последно Общо събрание на „Локомотив”. Тогава той беше предложен за президент, но си направи отвод след някои емоционални избухвания на феновете по адрес на клубната политика.

След това, също накратко, обяснява, че неговите виждания за играта не отговарят на днешното време, което е като плоча на бързи обороти. Хубавите неща стават бавно, така е и във футбола. Поне 10 години трябва да минат, за да се реализира една иначе добра идея да се отгледат местни футболисти. Никой няма търпение за това, всички искат бързи победи. И ето, сега си берем плодовете на това нетърпение.

Големите успехи на „Локомотив” са идвали тогава, когато местната школа е давала добър продукт. Но зад тези изблици, довели до влизанията в „А” група, стоят много години работа на треньорите, занимаващи се с подрастващите. Самият Ангел Минчев е точно от тази генерация - отгледани в ДЮШ футболисти, които после записаха имената си сред „легендите” на клуба.

На всичко отгоре Ангел идва от вечния враг оттатък Арбанаси. Той е роден във Велико Търново и първите си футболни умения придобива в школата на „Етър”. Между другото само преди месец той празнува 61 години и това стана повод да пресметне колко време живее в Горна Оряховица. Оказва се, че вече три четвърти от живота му са свързани с новия му роден град. Идва тук през 1974 г., когато започва да учи в ТЕТ „Ломоносов”. Междувременно треньорът му от „Етър” се обажда на колегите си в Горна Оряховица, че имат под ръка талант и още в първите дни на учебната година Георги Велков, който тогава водел юношите на „железничарите”, го открил в училище и го взел да тренира.

Още тогава вървели заедно с Ценко Гавазов – двамата започнали при юношите, после влезли в мъжкия отбор и накрая заедно приключили с футбола. Но да се върнем в началото. През 1974 г. започват да тренират с юношите на „Локо”, а когато са в IV курс и двамата правят дебют при мъжете. Първият им официален мач е срещу отбора на Белослав, който „Локо” печели с 4:0, спомня си Ангел.

Нямахме никакъв проблем с адаптирането в мъжкия отбор. Приеха ни като равни, разказва Ангел. А повечето им съотборници са с десетина години по-големи, вече улегнали мъже – Станислав Петров – Катъра, Иван Василев, Стоян Ничев, Николай Колев, Костадин Тодоранов. По средата между старшите и новобранците са млади, но вече наложили се футболисти като Асан Абишев, Георги Георгиев, Владо Георгиев. Заедно с тях в „Локо” е привлечен и Стоян Илиев – Силистренеца, но и той е по-голям. Е, сигурно и ние сме си можели, намигва Минчев, докато разказва в каква конкуренция е трябвало да се налагат. Но докато се шегува, веднага прави анализ и на ситуацията, която е направила възможно това бързо внедряване в представителния тим.

ГОЛЕМИЯТ СКОК ЗА „ЛОКО”

В КРАЯ НА 80-ТЕ БЕШЕ ЗАРАДИ

ПРАВИЛНАТА ПОЛИТИКА В ДЮШ.

МОГА ДА ИЗБРОЯ ПОНЕ 30 ИМЕНА,

ИЗРАСНАЛИ В ШКОЛАТА

И НАМЕРИЛИ МЯСТО ПРИ МЪЖЕТЕ

Година, че и повече преди това двамата с Ценко редовно били викани да тренират с мъжете, особено преди официалните им мачове. Тогава методиката била такава, че в сряда преди мача в края на седмицата се правела контролна игра – от едната страна били избраните за титуляри в предстоящата среща, а срещу тях излизали резервите и юноши като Ангел и Ценко. Така че много преди дебюта си в мъжкия отбор младоците били част от отбора.

Много важно било, че Школата си поставяла високи цели. Ангел Минчев е от генерацията, която спечели за „Локо” участие в „А” юношеската група през 1976 г. Това участие при майсторите сигурно е най-важната причина за нашето израстване и въобще за взрива в „Локомотив” след това. Ние играехме с най-големите школи. Освен нас, само Хасково можеха да се нарекат провинциален клуб, всички други бяха юноши на елитните отбори в мъжката „А” група. Така че ние – хлапета на 15-16 години, вече знаехме какво е да се бориш с най-добрите. Днешните ни юноши нямат тази възможност и това е жалко, защото те мерят сили в областни дербита със слаби противници. А това изкривява представите и не им позволява да надскочат себе си. Не че не могат, те нямат достатъчен дразнител, за да се развиват, анализира Ангел Минчев.

А като финал за цялостната стратегия, която през 80-те изстреля „Локомотив” сред елита, Ангел посочва търпението и последователността. И пак повтаря своята теза за десетте години, нужни на Школата да се разгърне. Всяка година в отбора влизаха по няколко момчета от Школата. Преди нас бяха Асан Абишев и Лъхчиев. После ние с Ценко. После са Печикамъков, Валери Ганев, Любо Русев. Идва редът и на Петьо Ламбов, Сашо Ангелов, Димитър Балабанов. Мога да изредя поне 30 добри футболисти, израснали в нашата Школа и намерили място в мъжкия отбор в рамките на десетина години. И не само намерили място, ами оставили и трайна следа в историята му и в паметта на феновете, спомня си Ангел. Не че условията бяха по-добри, напротив. Тренирахме и играехме в много по-лоши условия от сегашните, но пък и не знаехме, че има по-хубави. Нито пък бяхме по-добре платени. Но тогава нагласата беше по-различна. Нямаше как да се отнасяш несериозно, когато целият град те познава и където и да отидеш те знаят кой си. Това е отговорност, която днешните футболисти не познават. Тя те кара да се раздаваш на терена, защото иначе ще се червиш като минаваш по улиците, смее се големият футболист.

Не искам да сравнявам нашето поколение със сегашното. Толкова са различни времената, че няма как да се сравняват. Но знам, че ние днес не откриваме топлата вода. Както казваше един мой преподавател „Под синьото футболно небе няма нищо ново измислено”. Независимо дали ще наричаме някой футболист крило или халф, тя работата му е една и съща. И както и да я въртим и сучем, няма друг начин да си отгледаш собствени футболисти, освен да имаш търпение. Важно е в началото да ги научиш да играят правилен футбол. Защото като гледам нашите сегашни национали, какво да кажа – е много се стараят, много тичат, раздават се, ама футбол не могат да играят. Но голямата разлика между нашето време и сегашното е, че никой няма търпение. Всеки предпочита да извади пари и да си купи готов бразилец или какъвто и да е чужденец, вместо да чака да израсне някой талант от неговата школа. Дори и в „Лудогорец”, където събират най-добрите деца от цяла България, трудно някой младок си пробива път. Не че имам нещо против чужденците, но нека поне да са няколко пъти по-добри от нашите, че да не ни е яд, коментира Минчев.

Ако този принцип се наложи в „Локомотив” и се изчакат няколко години, нещата може и да се получат. На този етап мястото си ни е в средата на „Б” група и няма защо да се натискаме за нещо, за което не сме готови и нямаме и средства. Да не забравяме колко по-големи градове от Горна Оряховица нямат отбори в професионалния футбол, а ние все още се държим, добавя Минчев. Той обича да цитира Чори Петров, който навремето поздравявал: „Привет на малка, но спортна Горна Оряховица”. Ние наистина сме спортен град, радвам се като гледам колко много деца спортуват. Но за да искаме големи спортни успехи, трябва да има и добра организация, финансиране и стратегия, обобщава Ангел Минчев.

ОТКЪДЕТО Е ЖЕНАТА,

ТАМ Е РОДАТА – ТОЗИ ПРИНЦИП

 ПРЕДОПРЕДЕЛИЛ ЖИВОТА НА МИНЧЕВ,

КОЙТО Е РОДЕН КАТО БОЛЯРИН,

НО СМЯТА ГОРНА ОРЯХОВИЦА ЗА СВОЯ ГРАД

На този етап той смята, че над 30 години във футбола са му достатъчни. Бил е част от „Локомотив” през всичкото това време с малки прекъсвания – било като футболист, треньор или част от ръководството. В един момент разбрах, че днешният футбол е твърде далече от моите разбирания как трябва да се правят нещата и затова се отдръпнах. В последните години ме поканиха да се включа в ръководството и аз нямаше как да откажа -  „Локомотив” е животът ми. Но мисля, че наистина ми е време да си остана само запалянко, казва легендата.

Треньорската му кариера обаче го свързва с два интересни проекта, които имаха успех, но изчезнаха заедно със залеза на хората, които са ги вдъхновили. Преди 20 години Ангел Минчев става треньор на един многообещаващ отбор – „Ивайло 97”, който за три години прескача от най-долната областна група до баражи за „В” група и в един момент дори е основен съперник на закъсалия горнооряховски „Локомотив”. Само че бизнес-моделът, който сега бляскаво се реализира от „Лудогорец”, тогава не просъществувал дълго във В. Търново, след като основният спонсор Ярослав Матоуш бил изхвърлен от играта.

Десет щастливи години Ангел Минчев има и с аматьорския отбор на Долна Оряховица. Първите пет години било ужасно трудно – който не ги хванел, той не ги биел. Но в крайна сметка Ангел съумял да си направи отбор, който след това пет години печелел областното първенство. Но пък си знаели мястото – не мърдали в горни групи, въпреки че всеки път си печелели това право. Но и този отбор вече го няма. Всъщност той съществуваше заради амбицията на бившия кмет Григор Минков и след като той се отказа от кметуването, отборът се разпадна.

Футболът все пак ми е дал повече радости, отколкото разочарования. Бил съм част от „Локомотив” в един от най-добрите му периоди. Ние бяхме радостта на града, а това чувство е велико, казва Ангел Минчев. Другата причина и то може би по-важната, за да се чувства отдавна горнооряховчанин, е, че се оженил за горнооряховчанка. Принципът откъдето е жената, от там е родата се оказал съвсем меродавен в техния случай. Тук отгледали децата си, вече се радват на три внучки, така че дори в мислите си Ангел приема Горна Оряховица като своя град.

Елена ВЕЛКОВА


Ключови думи
Ангел Минчев Локомотив
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати