Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола
    Велико Търново  -1° C
    Facebook   Youtube   RSS feed

    Емо Американеца в България е Емо Българина в Щатите

    22-10-2017 0 606

    Снимка:

    Великотърновският музикант Емил Попов бил известен не само в естрадата. Като талантлив бас китарист той е поканен от диригента Йордан Караиванов в оркестъра на МДТ „Константин Кисимов” за първата постановка на „Службогонци” през 1972 г. Екипът бил впечатляващ. Концертмайстор е Иван Михайлов, режисьор - Недялко Ковачев, а Лина Ковачева играла в една от главните роли – Терзийска. „Тогава имах честта да се запозная с Парашкев Хаджиев. Дойде за прослушванията. Пристигна и Тодор Живков. Събират ни във фоайето на театъра и Тодор Живков вика: „Ха, ха, ха. Доколкото знам, имате нужда от един автобус. Ха, ха, ха. Имате го автобуса вече”. Като музикант с най-висока солистична категория той на два пъти е в журито на „Мелодия на годината” през 80-те.

    С любов и почит говори за българската популярна музика преди десетилетия. Болно му е от това, което се върти в ефира сега. „В годините, когато ме е нямало, наблюдавам срив на тази музика. Има една пошлост, владее чалгата и това е много жалко. Затова не харесвам Слави Трифонов. Може да е много кадърен, защото прави такива големи концерти, но не е моят тип музика и моят тип нагласа”.




    Музикантските години за Емил Попов са най-хубавите му години. Всяка вечер било едно преживяване. За съжаление много от близките му приятели като Вили Казасян и Данчо Капитанов вече са в другия оркестър. През 1984 г. става служител в отдел „Култура” на Окръжния народен съвет в старата столица. Отговарял за фолклорните състави в окръга. В първия си работен ден в администрацията се погледнал в огледалото и си казал: „Е, Емо, добре си поживя”. В Съвета за култура били много хубава група – Иван Алескандров, за който малцина знаят, че е много добър готвач, Иван Димитров, Васил Бенчев, Петър Панайотов. „Организирахме представянето на търновските самодейци на един от първите събори в Копривщица - през 1986 г. Помня, че с помощта на Военното училище изградихме палатковия лагер на нашите. Тогава имаше пари за култура. Бяхме по организацията и на първата „Сцена на вековете” година по-рано, когато Карталов я започна. Работех с др. Мария Манева. Тя беше председател на „Култура”-та. Много разбран човек.

    Смених трима кмета

    След работата си в Съвета за култура изкарва 6-месечен курс в София и започва в службата по протокола. Тогава Иван Димитров става кмет на Велико Търново и го взема при него. В Общинския народен съвет отговарял за протокола в мандатите на трима кметове - Иван Димитров, Емануил Серафимов и Борис Крумов.

    „Едно от най-забележителните неща, които преживях, беше посрещането на академик Лихачов. Организирах посещението му във Велико Търново – обеди, срещите му с ръководството на града. Срещнах се с един много, много известен човек в целия свят, който обича България. Лихачов е покойник и аз чух, че има инициатива, не знам докъде е стигнала, за изграждане на негов паметник, той заслужава това. Срещал съм се и с всички американски посланици по това време. Лично се познавам с Уилям Монтгомъри и със семейството му. Станахме приятели”. Като човек, който добре познава художествената самодейност, после е назначен за секретар на читалището в кв. Чолаковци.

    Идват демократичните промени и

    Емил Попов заминава за Щатите


    През 1996 г. заминава за САЩ със съпругата си Марияна. „Промените, които настъпваха в държавата, бяха сложни за мене. С много неща не бях съгласен. Излязоха хора напред, които се бореха за власт. Властта е хубаво нещо, но някои я използват, за да правят пари”.

    Заселва се в Орландо, Флорида - градът на Дисни-парковете, където населението си изкарва парите от туризъм. Там вече била дъщеря му Лилия, която заминава при сестра му веднага след като завършва средното си образование. След четиригодишен престой в САЩ и след положен изпит през 2001 г. получава американски паспорт и става американски гражданин. „Заклех се в американското знаме, защото видях неща, които искам да се случат и в България. Нашите политици за съжаление копират лошите неща”, споделя Емо Американеца. Английският език научава в Америка. От работата си в Германия знаел говоримо немски, справял се и си мислел, че той ще му помогне, но даже му било по-трудно.




    Отначало се опитал да работи като музикант, но се отказал, защото нивото било прекалено високо. Явил се на прослушване за един държавен оркестър, където заплащането било много добро. Но за такава позиция трябвало да имаш скъп инструмент. Взел назаем пари да си купи хубава китара. Струвала му 4000 долара и то четвърта ръка. Конкуренцията в бранша била много голяма и той преценил, че е по-добре да се отдръпне и да търси друга професия.

    В Америка

    имаш два шанса

    Те са или да имаш собствен бизнес, където са големите пари, или да работиш за богати хора. „Бях на 49 години, когато отидох в Америка и се хванах да работя за един от богатите хора във Флорида – Клерман Уилсън, който е собственик на всички хотели „Холидей ин” по света. В Орландо той си е направил един кът – „Светът на Уилсън”. Там има 4000 вили и 16 хотела – толкова бяха поне. Избрах втория вариант, защото имаше осигурени застраховки, почивка, отпуски. Парите не са толкова много. Нещата са да правиш около 60 000 долара на година. В началото живеехме под наем, наемите вървят между 500 и 1200 долара. Американците предпочитат да живеят под наем, защото нямат ангажименти в почивните си дни. Когато дъщеря ми Лилия забременя, решихме да си купим къща. А да купиш къща в Америка е изкуство. Трябва да бъде в квартал без престъпност, желателно е да живеят по-богати и образовани хора. Цените са доста високи. През 2001 г. успяхме да се доберем до жилище с много добра локация. Вече имахме собствен дом. Изплащането е доста сложно нещо. Парите, които изплащаш – половината отиват за застраховки. Във Флорида минават урагани, но хората са спокойни, защото застраховката ще покрие щетите”, разказва Емил Попов.

    Занимавал се с поддръжката и в тази верига изкарал 15-16 години. Когато дошло време да се пенсионира, го изпратили подобаващо, със златен часовник. Сега получава и американска пенсия, която няма място за сравнение с това, което получават хората в България. Обиколил е цяла Флорида. Обича да ходи и за риба, има собствена лодка. Хваща китарата от време на време, когато е самичък. Но професионално – не се занимава с музика. „Това е бизнес, в който там трудно се пробива. А и човек трябва да се усеща. Възрастта си казва думата. Аз тази година правя 70 години. Човек трябва да си даде сметка кога да излезе от игрището”.

    Гласувал за двама американски президенти. За Доналд Тръмп, когато го избрали,  почерпил с агне. Но мисли да му го върнат, защото не е много доволен. За американеца политиката е вид бизнес. За съжаление наблюдава същото и в България.

    „Има неща, които не ми харесват в Америка. Както си приказваме сега, там така не може да се получи това нещо. Там хората работят. 10-15 минути разговор, приключваме и всеки отива да си гледа нещата. Докато тука можеш да си приказваш, да си пиеш кафето. Тука по обяд кафенетата са пълни. Това е някаква магия, която аз трудно мога да си обясня. Интересно, когато започнат да дават пенсиите, заведенията се изпълват с млади хора. Но има една такава приказка: французите обичат вино, немците – бира, а българите обичат да пият, когато ги черпят. В Америка всичко е измислено. Тука наркотиците са много голям проблем. Виждам млади хора, които пред училище пушат цигари. В Щатите, ако някое заведение продаде цигари на ученик, просто го закриват. То не може да съществува. Докато в България – ученици в 5-ти и 6-ти клас, с цигарите. Контрол няма може би. Нещо става в образованието, което никак не е добре”.

    Тука ми викат Емо Американеца,

    в Америка – Емо Българина

    „България не е много известна в Америка, бъркат я с Бавария. Всяка година си идвах за по 20 дена. Използвах отпуската си. При последното ми пътуване през зимата ми направи впечатление, че българите се увеличават. Навремето в Орландо бяха около 35-40 човека, сега не бяха по-малко от триста – триста и петдесет. Построена е и българска църква, с дарения на българите там. Има вече общност. Тука българите изчезват. Доскоро не знаех какво е това Терминал 2, макар че все от там пътувам. Чак наскоро разбрах. Имам две внучки – Оливия и Симона, които са родени в Щатите. Те знаят добре български, започнаха и да пишат. Много са впечатлени от България, много им харесва. В момента пътувам непрекъснато. Идвам си в България по топлото, защото не обичам много студеното време, а като дойдат зимните месеци се местя във Флорида. Сега съм във Велико Търново, но пак ще ходя в Орландо, търся си изгодни билети”.

    Смята, че за българите ще дойдат по-добри времена, защото природата в България е неповторима. А и винаги е бил оптимист човек. „Живея в Америка, но сърцето ми е тука, във Велико Търново”.

    Ана Райковска

    коментари

    Добави своя коментар
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.65819
    gbp Британска лира GBP 2.1881
    chf Швейцарски франк CHF 1.67222
    Следвайте ни
    Facebook    




    Полезни връзки
    Контакти

    Горна Оряховица
    ул. "Патриарх Евтимий" 34


    Телефон: 0618 23999
                   0618 21634

     

    За реклама в RegNews.NET
    тел.: 0878 424675
    e-mail:reklama@regnews.net

    За въпроси, съобщения, писма,
    запитвания, предложения, сигнали и др.

    e-mail:reports@regnews.net

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: reports@regnews.net

    Важно:
    При цитиране на части от материали от RegNews.NET и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Рег Нюз. Всички права запазени.